Варшава отново стана арена на остри исторически дебати и масови прояви. В неделя в полската столица се проведе традиционният „Волински марш“. Националистически организации и граждани почетоха паметта на жертвите на Волинското клане от периода 1943–1945 г.. Проявата премина под знака на сериозно политическо напрежение между Полша и Украйна, което се засили през последните седмици.
Организация и маршрут на шествието
- Организатор: Събитието бе свикано от дясната политическа сила „Конфедерация на полската корона“.
- Лидер на шествието: Ключова фигура в марша бе евродепутатът Гжегож Браун, известен с твърдата си позиция срещу Киев.
- Начална точка: Протестиращите се събраха в 15:00 часа местно време на площад „Три кръста“ (Plac Trzech Krzyży) във Варшава.
- Основни лозунги: Участниците издигнаха транспаранти с надписи „Помним Волин“ и отправяха призиви срещу „глорификацията на бандеровския национализъм“ в Украйна.
Основни искания на протестиращите
Участниците в марша и неговите организатори поставиха няколко категорични искания към правителствата във Варшава и Киев:
- Разрешение за ексхумация: Незабавно подновяване на теренните проучвания и ексхумацията на телата на загиналите поляци на територията на днешна Украйна, за да бъдат погребани с достойнство.
- Пълна историческа истина: Официално признаване на масовите убийства като геноцид без политически компромиси.
- Спиране на възхваляването на УПА: Прекратяване на държавната почит в Украйна към фигури от Организацията на украинските националисти (ОУН) и Украинската въстаническа армия (УПА).
Защо се изостриха отношенията през 2026 г.?
Маршът се провежда в момент на сериозен дипломатически разлом. Напрежението ескалира, след като наскоро полският президент Карол Навроцки отне най-високото полско държавно отличие – ордена „Бял орел“ – от украинския президент Володимир Зеленски. Повод за това стана официалното именуване на поделение от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в чест на „Героите на УПА“.
Решението на Киев срещна остра критика и в Европейския парламент. Евродепутатите приеха резолюция, в която подчертаха, че подобни актове влияят крайно негативно на полско-украинските отношения.
Официалните чествания и позицията на Украйна
Ден преди марша, на 11 юли – обявен за Национален ден за възпоменание, в Полша се проведоха и официални държавни церемонии с участието на вицепремиера и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш.
Посланикът на Украйна в Полша Васил Боднар също почете паметта на жертвите. Той положи венец на Волинския площад във Варшава и заяви, че Украйна подкрепя разкриването на пълната историческа истина и професионалния диалог между историците на двете страни. „Имаме сложна история, но споделяме общо бъдеще“, допълниха от украинското посолство.
Какво представлява Волинското клане?
Историческата трагедия обхваща периода 1943–1945 г. в окупираните от нацистка Германия полски територии (област Волин). Тогава бойци на УПА, подкрепяни от част от местното украинско население, провеждат масови чистки срещу полското малцинство. По оценки на полски историци в тези събития загиват около 100 000 поляци – предимно жени, деца и възрастни хора. Кулминацията е т.нар. „Кървава неделя“ на 11 юли 1943 г., когато са нападнати над 150 полски селища едновременно.
