След месеци на вътрешнокоалиционно напрежение, политическа нестабилност и усложнена ситуация на сигурност, Израел официално определи датата за следващите си парламентарни избори.
Гласуването за 26-ия състав на Кнесета ще се проведе на 27 октомври 2026 г. – най-късната възможна дата по закон.
Новината беше обявена днес от председателя на Комисията по Кнесета Офир Кац (партия „Ликуд“). Решението означава, че настоящият 25-и Кнесет ще завърши пълния си четиригодишен мандат. Подобно събитие се случва за първи път от 1988 г. насам, когато на власт е правителството на националното единство на Шимон Перес и Ицхак Шамир. Юридическият съветник на парламента Сагит Афик потвърди, че няма да се гласува специален закон за предсрочно разпускане на Кнесета, а институцията ще приключи лятната си сесия по план на 17 юли (този петък), след което ще излезе в предизборна ваканция.
Защо се стигна до тази дата?
През май и юни тази година управляващата коалиция беше изправена пред дълбока криза, породена от масовото недоволство на ултраортодоксалните (Харедим) партии. Те обвиниха премиера Бенямин Нетаняху, че не е изпълнил обещанието си да прокара закон, който трайно да освободи техните студенти в религиозните училища от задължителна военна служба. През юни Кнесетът дори прие на първо четене законопроект за разпускане на парламента, който предвиждаше предсрочни избори между 8 септември и 20 октомври.
В крайна сметка Нетаняху успя да убеди партньорите си, че провеждането на избори през септември – непосредствено преди големите еврейски религиозни празници и в навечерието на болезнената годишнина от атаките на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. – крие огромен риск от изборна катастрофа за десния блок. Според израелските медии премиерът е избрал да плати висока политическа цена „на зелено“, за да запази целостта на коалицията си за вота през октомври.
Напрегната финална седмица в парламента
Преди Кнесетът да спре работа на 17 юли, правителството е задействало ускорена процедура за приемане на серия от силно оспорвани законопроекти. Коалицията бърза да осигури ключови законодателни победи за своя електорат:
- Замразяване на арестите за ортодоксални младежи: Под натиска на религиозните партии се прокарва закон, който временно да спре задържането на избягващите военна служба Харедим, въпреки миналогодишното решение на Върховния съд, че те трябва да бъдат мобилизирани.
- Удължаване на наборната служба: Едновременно с компромиса към Харедим, правителството прокарва закон за увеличаване на задължителната военна служба за останалите граждани от 30 на 32 месеца.
- Отслабване на главния прокурор: Прокарват се промени, целящи да ограничат правомощията на главния прокурор Гали Бахарав-Миара и да улеснят евентуалното ѝ уволнение от правителството.
- Разделение по пол в университетите: Промени в Закона за правата на студентите ще позволят на висшите училища да провеждат магистърски и докторски програми с разделно обучение за мъже и жени в класните стаи.
Реакции на опозицията и прогнози
Решението за избори на 27 октомври предизвика остри реакции сред опозиционните лидери. Авигдор Либерман, председател на партията „Израел Бейтейну“, заяви категорично: „На 27 октомври ще спечелим. Ще заменим правителството на клането от 7 октомври, ще създадем ционистко държавническо управление и ще възстановим страната.“ Бившият министър Чили Тропер пък отсече, че при никакви обстоятелства няма да подкрепи коалиция, водена от Нетаняху след вота.
Последните социологически проучвания в Израел показват, че новата партия „Яшар“, водена от бившия началник на ГЩ Гади Айзенкот, води минимално пред „Ликуд“ на Нетаняху (22 срещу 21 места в 120-членния Кнесет). Сегашната управляваща коалиция остава далеч от заветното мнозинство от 61 депутати, което предвещава изключително оспорвана и напрегната тримесечна предизборна кампания.
Службите за сигурност, включително директорът на Шин Бет Давид Зини и президентът Исак Херцог, вече предупредиха, че се очакват сериозни опити за външна и вътрешна дезинформация и намеса в изборния процес с цел отслабване на израелското общество. Изборите ще бъдат наблюдавани и ръководени от Централната избирателна комисия под председателството на съдия Ноам Солберг.
Източници: The Times of Israel, Ynet News, Haaretz, The Jerusalem Post, Globes и Reuters
