36-ата среща на върха на НАТО, проведена в Президентския комплекс „Бестепе“ в турската столица, се превърна в историческа повратна точка за трансформацията на Алианса.
Под председателството на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и генералния секретар Марк Рюте, лидерите на 32-те страни членки начертаха стратегическа пътна карта в условията на силно променена глобална архитектура на сигурност.
Форумът премина под знака на сериозен американски натиск, мащабни индустриални споразумения и ключови разговори за бъдещето на Украйна, но не липсваха и открити дипломатически пререкания.
Основен фокус: „НАТО 3.0“ и трансатлантическият оръжеен скок
Централен стълб на разговорите стана обявената от администрацията на САЩ необходимост от рестартиране на организацията под наслова „НАТО 3.0“. По време на специализирания Форум на отбранителната промишленост (NSDIF26) бяха сключени многонационални сделки за въоръжение на стойност над 50 милиарда долара.
- Мащабни поръчки: Канада обяви милиарден договор за покупка на до 12 подводници от Германия, Великобритания инвестира в далекобойни ракетни системи, а НАТО придоби нови самолети за ранно предупреждение от Saab.
- Преразпределяне на тежестта: Европейските държави потвърдиха амбицията си да поемат по-голяма отговорност, преминавайки към целта за отделяне на 5% от БВП за отбрана до 2035 г.. Към момента по-голямата част от съюзниците вече успешно поддържат нива около и над 4%.
Дипломатическото напрежение около Тръмп
Американският президент Доналд Тръмп пристигна в Анкара с остри критики, заявявайки, че е „дълбоко разочарован от НАТО“.
Разломът за Иран: Тръмп разкритикува съюзници като Франция, Германия и Италия, че не са подкрепили американските операции в конфликта с Иран.
Случаят „Гренландия“: Американският лидер отново разпали искри в кулоарите, подновявайки исканията си за контрол над автономната територия. Последва незабавен отговор от датския премиер Мете Фредериксен, която категорично подчерта в Анкара, че „Гренландия не се продава“.
Жест към Ердоган: В ярък контраст с хладните отношения с Европа, Тръмп демонстрира отлична „химия“ с домакина Ердоган, като обеща да вдигне наложените през 2020 г. санкции над Турция и да деблокира продажбата на изтребители F-35.
Решенията за Украйна
Украинският президент Володимир Зеленски, който беше сред специалните гости в Анкара, призова за спешно ускоряване на производството и доставката на системи за противовъздушна отбрана срещу руските балистични ракети.
Като пряк резултат от срещата, европейските съюзници и Канада се ангажираха с 70 милиарда евро за военно оборудване, помощ и обучение за Украйна през 2026 г.. Финансирането ще бъде осигурено чрез двустранни договори и заемния механизъм на ЕС на стойност 60 милиарда евро. Съединените щати официално отказаха да участват в този конкретен пакет финансиране. Паралелно Норвегия, Германия, Канада и Дания обявиха съвместна поръчка на нови ракети Patriot директно от САЩ.
Българското участие
България бе представена на форума от премиера Румен Радев. В рамките на индустриалните панели бе подчертано, че българската отбранителна промишленост има капацитет да се превърне в ключов елемент от веригата за доставки и логистиката на южния фланг на НАТО.
Срещата в Анкара завърши с приемането на съвместна декларация, затвърждаваща дългосрочния фокус върху индустриалното възпиране, сигурността по Черноморския регион и подготовката за следващия голям форум на върха през 2027 г. в Тирана.
