Техеран може да спечели милиарди долари от 60-дневното облекчение на американските санкции, обявено в понеделник, но премахването на ограничения, трупани в продължение на повече от четири десетилетия, крие правни, политически и търговски предизвикателства, които могат да отнемат години, пише "Ройтерс".
Става дума за това дали едно междинно споразумение между САЩ и Иран може да се превърне в трайно икономическо облекчение, предвид сложността на премахването на санкционен режим, който обхваща американското законодателство, международни мерки и опасения за риска в частния сектор.
ООН, Съединените щати и Европейският съюз са наложили санкции и търговско ембарго и са замразили активи още от края на 70-те години заради иранската ядрена програма, нарушения на човешките права и подкрепа за въоръжени групировки в региона.
Съгласно 14-точков меморандум за разбирателство, подписан от САЩ и Иран миналата седмица, Вашингтон трябва да започне премахване на всички видове санкции по график, който ще бъде изготвен в рамките на окончателно споразумение в рамките на 60 дни, като този период може да бъде удължен.
В понеделник Министерството на финансите на САЩ издаде временно общо разрешение, позволяващо производството, доставката и продажбата на суров петрол, както и на петролни и нефтопродукти с ирански произход, до 21 август.
Премахването на останалите санкции — ако изобщо се случи — би представлявало рязък обрат в политиката на САЩ към Близкия изток, която отдавна е насочена към ограничаване на влиянието на Иран и използване на финансов натиск за отслабване на неговото теократично управление.
То би било и изключително трудно, тъй като би изисквало изпълнителни действия за част от мерките, одобрение от Конгреса за други, както и тясна координация с ООН и други държави, които също са наложили санкции. Компаниите, предпазливи след десетилетия ограничения, също могат да ограничат ефекта.
"Това е заплетен възел от санкции и не става дума само за изпълнителни заповеди, а и за санкции, приети от Конгреса", заяви Хуан С. Сарате, заместник-съветник по националната сигурност по борба с тероризма при бившия президент Джордж У. Буш.
Конгресът е скептичен
Вашингтон за първи път налага санкции на Иран през 1979 г., след като революционни студенти превземат американското посолство в Техеран и държат дипломати като заложници.
Оттогава Конгресът е приел половин дузина санкционни закони, а президентите са издавали изпълнителни заповеди, свързани с иранската ядрена програма и подкрепата на групировки, които САЩ определят като терористични организации, включително "Хамас", "Хизбула" и йеменските хути.
От началото на 2025 г. Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите (OFAC) е наложила санкции на повече от 1000 лица, кораби и въздухоплавателни средства.
Премахването на хиляди санкционирани субекти би отнело на OFAC поне година, прогнозира Джереми Панер, партньор в адвокатската кантора Hughes Hubbard & Reed и бивш американски санкционен служител.
Президентът Доналд Тръмп може да отмени изпълнителни заповеди, свързани с Иран, но част от мерките — включително санкциите срещу "Хамас" и "Хизбула" — са заложени в закон и трябва да бъдат отменени или изменени от Конгреса, където междинното споразумение вече предизвиква остра критика от страна на негови съпартийци републиканци.
Разплитането на 40 години санкции би било изключително трудно, добави Мат Цвайг, директор по политиките във FDD Action - лобисткото звено на Foundation for Defense of Democracies.
"Всякакъв опит за цялостно премахване на пласт след пласт санкции ще бъде като белене на лук — ще разкрие не само правни сложности, но и политически рискове", обясни Цвайг, бивш сътрудник в Комисията по външни работи на Камарата на представителите.
Издаденото в понеделник разрешение може да донесе на Иран до 3 млрд. долара за два месеца според някои изчисления.
Тази сума може да нарасне до "поне десетки милиарди долари", ако мерките станат постоянни — чрез премахване на отстъпката върху иранския петрол, позволяване на продажби на повече купувачи извън Китай и увеличаване на износа, поясни Едуард Фишман, старши сътрудник в Council on Foreign Relations. В момента Китай купува около 90% от иранския петрол въпреки санкциите.
Новото разрешение е по-широкообхватно от издаденото през март и включва не само петрол и нефтопродукти, но и банкови, застрахователни и транспортни услуги, свързани с търговията с петрол, което дава по-бърз достъп на Техеран до приходите му.
"Има редица сложни въпроси", заяви Стефани Конър, бивш служител на OFAC, която сега е партньор в Holland & Knight. Тя добави, че премахването на санкции може да доведе до потоци от средства към групи, които САЩ смятат за заплаха.
"Наистина ли ще позволим пари да започнат да текат към Революционната гвардия?", запита тя, визирайки влиятелната паравоенна структура, която САЩ са определили като терористична организация.
Предпазливи компании
Банки, петролни компании и застрахователи ще се изправят пред променящи се регулации, по-строга проверка на клиентите и по-висок риск от санкционни нарушения, свързани с връзки на Иран с държави като Китай, Северна Корея и Русия. Те остават подложени и на отделни санкции от Великобритания, ООН, ЕС и други.
"До известна степен сме "пренатиснали" пазарите с риска от работа с или чрез Иран, така че не можеш просто да натиснеш копче и да кажеш: "О, вече е ОК да се прави бизнес с Иран", отбеляза Сарате.
Компаниите, които работят с Иран, все още могат да бъдат съдени от жертви на атаки, които по закон могат да търсят отговорност от инвеститори и фирми за подпомагане на санкционирани групи съгласно закон от 2016 г., който според съветници едва ли ще бъде отменен.
Заради тези рискове компаниите вероятно ще избягват Иран, за да се предпазят от правни и репутационни щети, докато иранското правителство остава на власт, посочи Брет Ериксън, директор в Obsidian Risk Advisors.
"Няма да видим мащабни многомилиардни ангажименти, докато нещата не станат много по-устойчиви и политически стабилни", прогнозира той. "Просто остава да извървим още дълъг път".
