Обединеното кралство навлезе в пореден период на сериозна политическа нестабилност, след като премиерът Киър Стармър официално обяви своята оставка.
С този ход той се превърна в шестия министър-председател на страната, който напуска поста в рамките на последните десет години, оставяйки управляващата Лейбъристка партия в търсене на нов лидер.
Процедурата: Кога Великобритания ще има премиер?
Според официално обявения график от ръководството на лейбъристите, процедурата по номиниране на кандидати ще стартира на 9 юли и ще приключи на 16 юли 2026 г. За да се включи в надпреварата, всеки претендент трябва да си осигури подкрепата на поне 20% от депутатите на партията в парламента.
Анализатори отбелязват, че има сериозен шанс за т.нар. „коронация“ – бързо встъпване в длъжност без реална конкуренция. Ключови фигури като вицепремиера Анджела Рейнър вече декларираха, че няма да се кандидатират. Ако се стигне до консенсусна фигура, новият премиер може да поеме властта още на 17 юли. При наличие на повече кандидати ще се премине към гласуване от партийните членове през лятото, а финалният резултат ще бъде ясен най-късно до 1 септември 2026 г. Предсрочни парламентарни избори не се предвиждат, тъй като лейбъристите разполагат с огромно мнозинство в Камарата на общините.
Кой е фаворитът за властта?
Кметът на Голям Манчестър Анди Бърнам е сочен за абсолютен фаворит за Даунинг Стрийт 10. Бърнам успя да се завърне в националната политика след ключова победа на частичните избори в избирателния район Мейкърфийлд. Неговата силна популярност сред гласоподавателите в Северна Англия го прави най-логичния избор за стабилизиране на разклатеното доверие в правителството.
Причините за срива на Киър Стармър
Оставката на Стармър дойде след драстичен спад в общественото одобрение, което според социологическите проучвания достигна критични нива от минус 46%. Основен катализатор за кризата бяха тежките загуби на лейбъристите на местните избори през май, където избирателите масово подкрепиха Зелените и дясната партия „Реформ Обединено кралство“.
Напрежението се покачи и от поредица вътрешни скандали. Последните месеци бяха белязани от внезапното оттегляне на министъра на отбраната Джон Хийли, както и от острото недоволство срещу назначаването на Питър Манделсън за посланик в САЩ.
Настроенията в Лондон и международния отзвук
Опозиционните сили в страната реагираха остро на случващото се. Лидерът на „Реформ Обединено кралство“ Найджъл Фараж и представители на Либералните демократи веднага призоваха за незабавни предсрочни избори с мотива, че страната не може да бъде управлявана от лидери, назначени чрез вътрешнопартийни смени без пряк мандат от народа.
На международната сцена европейските партньори реагираха със загриженост за стабилността на Лондон. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изрази съжаление за решението на Стармър, като подчерта неговия принос за възстановяване на конструктивния диалог между Брюксел и Великобритания след Брекзит. Същевременно от Киев президентът Володимир Зеленски изказа благодарност към Стармър за непоколебимата военна подкрепа на Лондон в защитата на Украйна.
