Когато човек търси термин, с който да разбере по-добре противоречията и идеологическите обрати на авторитарната десница, рано или късно се натъква на един термин от християнската теология: „катехон". Тази древногръцка дума се появява от няколко години насам все по-често в десните дебати – като загадъчно обяснение за дясно-езотеричните визии за историята, политиката и реда. Думата „катехон" произхожда от Библията и обозначава тайнствена сила, която възпира Антихриста и по този начин предотвратява Апокалипсиса.
Неопределеността на понятието
Как този термин се вписва в идеологията на десните националисти? „Става въпрос за стилистично и интелектуално обогатяване на речника", казва историкът и публицист Фолкер Вайс пред АРД. В своята книга „Катехон: За завръщането на политическата теология в съвременността" той проследява историята и политическото използване на термина. В политиката на десницата се наблюдава завръщане на религията, казва Вайс.
Кой или какво точно представлява този „катехон" остава неясно в библейския текст. Именно тази неопределеност прави понятието приложимо и днес. „Предимството на фигурата на катехона в крайна сметка е, че тя остава неопределена", казва Вайс. За разлика от Месията, не е определено кой изпълнява тази роля. По този начин фигурата може да бъде гъвкаво интерпретирана в политически контекст, обяснява той.
Основната мисия - да се възпре злото
Теолозите се занимават с този въпрос отдавна, пише АРД. Древноримският философ и теолог Тертулиан разглеждал Римската империя като „катехон" – не заради нейните морални качества, а защото смятал, че тя гарантира съществуващия ред. Следователно "катехонът" не е непременно добър - решаващо е единствено това, че той възпира нещо, което се смята за по-лошо.
По-късно терминът се използва по различен начин, като го свързват ту с църквата, ту с държавата, ту за имперския ред. През ХХ век Карл Шмит - вероятно най-видният конституционен правист на националсоциалистите – възприема термина и го превръща в централен елемент на своята политическа теология, припомня АРД. След края на Втората световна война Шмит вижда в „катехона" сила, която спира разпадането на политическия ред. Особено либерализмът на американците му се струва като заплаха. Така „катехонът" се превръща при Шмит в символ на съпротивата срещу прогресивната политическа и обществена промяна.
Тръмп и Путин възпират либералния ред?
Ето защо не е изненадващо, че понятието „катехон" отново е на мода именно сега. Войни, кризи, разклатени демокрации и автократични лидери подхранват нуждата от прости тълкувания. Именно това предлага "катехонът" като разказ за апокалиптична битка между Антихриста и могъщ човек, който му се противопоставя и предотвратява краха.
Тази идея особено допада на дяснопопулистките и крайнодесните идеологии, обяснява АРД. Те използват и припознават конкретно фигурата на „защитника": руският ултранационалист и идеолог Александър Дугин превръща Владимир Путин в катехоничен владетел – едноличен бастион срещу постмодерния, декадентски либерален световен ред.
В САЩ фундаменталистките християни и части от движението MAGA пък виждат в американския президент Доналд Тръмп „катехон". Политикът от "Алтернатива за Германия” Максимилиан Кра също се позова на този термин и през февруари 2025 г. попита в X: „Дали Тръмп е катехонът?" За Фолкер Вайс това показва, че фигурата на т.нар. катехон може да е който и да е: „Това, което за едни е "катехон", за други е Сатана", казва той. Почти всяка политическа фигура може да бъде наречена така, стига да се бори срещу съответно дефиниран образ на врага. Решаващо значение има не личността, а приписаната ѝ функция.
Технологичните иновации в ролята на "катехон"
Понятието се отдалечава още повече от своя теологичен произход в интерпретацията на технологичния милиардер Питър Тил. Според него „катехон" вече не се олицетворява от държава или владетел, а от технологичната иновация – именно тази технология, с която Тийл насърчава собствената си икономическа експанзия.
Напредъкът се превръща в нещо като последна линия на защита срещу евентуален упадък. При Тил „катехонът" служи за легитимиране на радикално либертарианство, което разглежда държавната регулация и контролните органи като пречки и тълкува единствено техническия напредък като обещание за спасение. По този начин „катехонът" отдавна вече не е теологична загадка. Във визиите на новата десница той се е превърнал в гъвкав политически термин за борба – и в съставна част от една наративна рамка, която представя авторитарното управление или радикалното либертарианство като единствения възможен отговор на либералния световен ред.
Автор: Ралф Гландер ARD
