Бившият министър на правосъдието на Южна Корея, Пак Сун-дже, беше осъден на 25 години затвор за участието си в неуспешния опит за налагане на военно положение, предприет от тогавашния президент Юн Сук-йол през декември 2024 година, предава News.bg.
Съдът прие, че Пак е съдействал активно за изпълнението на извънредните мерки, които според обвинението са били насочени към ограничаване на демократичните институции и конституционния ред в страната. Разследващите твърдят, че по време на кризата той е организирал спешни съвещания в Министерството на правосъдието, обсъждал е изпращането на прокурори към специални структури, създадени във връзка с военното положение, проверявал е капацитета на местата за задържане и е наредил мобилизирането на служители, отговарящи за забраните за напускане на страната.
До последно Пак Сун-дже отричаше обвиненията срещу себе си и настояваше, че не е подкрепял действията на президента. Въпреки това съдът е преценил, че действията му са представлявали съществена подкрепа за опита за налагане на извънреден режим.
Централна фигура в поредицата дела остава бившият държавен глава Юн Сук-йол. През февруари той беше осъден на доживотен затвор, след като беше признат за виновен в ръководене на бунт и опит за установяване на военно положение. Според съда той е използвал армията и полицията за оказване на натиск върху парламента и политическите си опоненти. Макар прокуратурата да е поискала смъртно наказание, магистратите са наложили доживотен затвор.
Освен това Юн получи и отделна петгодишна присъда по друго дело, свързано със злоупотреба с власт и възпрепятстване на разследването на събитията около кризата.
Сред най-тежко наказаните фигури е и бившият министър на отбраната Ким Йон-хьон, който беше осъден на 30 години затвор за ключовата си роля при мобилизирането на армията. Бившият министър-председател Хан Дък-су също получи тежка присъда от 23 години лишаване от свобода.
Кризата започна на 3 декември 2024 г., когато президентът Юн Сук-йол обяви военно положение. Решението предизвика незабавна политическа реакция. Парламентът успя да се събере извънредно въпреки създалото се напрежение и в рамките на няколко часа отмени президентския указ. Последваха масови обществени протести, процедура по импийчмънт срещу държавния глава и безпрецедентна серия от наказателни разследвания срещу високопоставени политици, военни и полицейски ръководители.
Според анализатори настоящите съдебни процеси представляват най-мащабното търсене на наказателна отговорност от представители на южнокорейския политически елит от периода след демократизацията на страната в края на 80-те години. Делата се разглеждат като важен тест за устойчивостта на демократичните институции и върховенството на закона в една от водещите демокрации в Азия.
