Президентът на Украйна Володимир Зеленски разкритикува остро решението на полския държавен глава Карол Навроцки да му отнеме най-високото полско държавно отличие - Ордена на Белия орел. Думите му са цитирани от Би Би Си.
До конфликта се стигна, след като Зеленски утвърди преименуването на подразделение от украинските въоръжени сили в чест на "героите на Украинската въстаническа армия" (УПА). В Полша организацията е свързвана преди всичко с масовите убийства на полско население във Волин и Източна Галиция през периода 1943-1945 г., поради което героизирането ѝ предизвиква силна обществена реакция.
В интервю за украинската телевизия ТСН Зеленски заяви, че решението на Навроцки е част от вътрешнополитическа борба в Полша.
"Смятам, че след като той взе това решение, то показва, че продължава политическата борба в собствената си държава чрез разпалване на омраза към украинците", каза украинският президент, цитиран от "Интерфакс-Украйна".
Той сравни действията на полския президент с политиката на бившия унгарски министър-председател Виктор Орбан.
"Това, което правеше Орбан. Лоша история, която според мен ще завърши зле. Затова трябва да говорим не за емоции, а за конкретни стъпки", заяви Зеленски.
Украинският президент предположи, че спорът е свързан с бъдещата политическа борба в Полша преди парламентарните избори през 2027 г.
"Виждам в това изцяло предизборна кампания. Президентът Карол се бори за премиерския пост, за да победи партията на премиера Туск. Това е вътрешен полски въпрос", добави той.
Според украински медии решението на Навроцки е предизвикало негативна реакция в Украйна, като бивши украински президенти, удостоени с Ордена на Белия орел, също са обявили, че се отказват от отличието в знак на солидарност със Зеленски.
Защо темата е толкова чувствителна
Спорът около УПА е част от много по-дълбок исторически конфликт между Полша и Украйна, който продължава да влияе върху отношенията между двете страни и днес.
В продължение на векове големи части от днешна Западна Украйна са били под властта на Полша. Поляците възприемат Лвов (Лвив) и Галиция като част от собственото си историческо наследство, докато украинците ги разглеждат като люлка на националното си възраждане.
След края на Първата световна война Полша и украинските национални сили водят война за контрола над Източна Галиция и Лвов. Победата е на полска страна, а милиони украинци остават в границите на полската държава.
Най-тежката историческа рана обаче е свързана с Волинското клане. По време на Втората световна война части на УПА провеждат кампания за етническо прочистване на полското население във Волин и Източна Галиция. Полските оценки говорят за между 50 000 и 100 000 убити цивилни поляци. В отговор полски формирования също извършват репресии и убийства на украинци, макар и в по-малък мащаб.
За поляците тези събития представляват геноцид. За значителна част от украинците УПА остава символ на въоръжената борба срещу Съветския съюз за независима украинска държава.
Тази фундаментална разлика в историческата памет периодично поражда политически кризи между двете страни. След началото на руската инвазия през 2022 г. Варшава и Киев успяха временно да оставят историческите спорове на заден план в името на общата сигурност. Въпреки това въпросът за УПА и Волинското клане остава една от най-болезнените теми в полско-украинските отношения и продължава да предизвиква силни емоции от двете страни на границата.
