На изборите в неделя арменците избират не само нов парламент, но геополитическата посока на страната - бърза интеграция в Европейския съюз (ЕС) или връщане в руската сфера на влияние.
Според изследване на американския Международен републикански институт (IRI) партията на премиера Никол Пашинян "Граждански договор" води сред избирателите с 32%. Проруската опозиция е представена от три сили - 7% казват, че ще дадат гласа си за „Силна Армения" на руския милиардер Самвел Карапетян, 4% за блока „Армения" на бившия президент Роберт Кочарян и 2% за „Просперираща Армения" на Гагик Царукян. Карапетян в момента е под домашен арест, след като бе обвинен в подстрекателство към насилие в спора между арменската апостолическа църква и премиера Пашинян.
Според експертите обаче изследванията може и да са неточни, защото само 16% от запитаните са отговорили за кого ще гласуват - при 92% заявили, че ще участват в изборите. Въпреки това всички проучвания дават преднина на партията на премиера с между 26 и 34 на сто.
Брюксел или Москва?
Външната политика е в центъра на предизборната кампания. Управляващите приближиха страната към Европейския съюз и отдалечиха Ереван от Русия и водената от нея Организация на Договора за колективна сигурност.
През май 2025 година арменският парламент прие закон, който позволява започването на процес по присъединяване към ЕС, а Пашинян обеща безвизово пътуване до Европа в рамките на две години.
Когато през май по време на срещата на върха на Европейската политическа общност в Ереван Пашинян каза, че страната му „не е съюзник" на Русия по отношение на войната в Украйна, реакцията не закъсня: Владимир Путин заплаши Ереван, че ще наложи мита и ще създаде законови пречки пред арменските граждани да работят в Русия. Путин предложи Армения да проведе референдум дали иска да се присъедини към ЕС или да остане в Евразийския икономически съюз.
Руски заплахи и намеси
Русия е най-големият пазар за арменските земеделски продукти и се опитва да използва това като оръжие - преди изборите властите в Русия въведоха редица ограничения за вноса от южнокавказката държава. Москва заплаши Ереван, че може да преразгледа енергийните сделки със страната и заговори за „криза", подобна на тази в Украйна.
Напрежението в Армения в резултат от руските намеси расте от месеци. Независимият разследващ сайт The Insider публикува разследване за руските шпионски мрежи в страната. В него се твърди, че милиардерът Самвел Карапетян е посочил информационния център на Федералната служба за сигурност на Русия като свой работодател в заявлението си за издаване на паспорт през 1999 г. Голям политически скандал избухна и след ареста на Андраник Теванян от „Просперираща Армения". Политикът, известен с проруските си възгледи, е обвинен в измяна и шпионаж. Опозицията определи както делата, така и статията на The Insider като „политическо преследване".
Слонът в стаята - отношенията с Азербайджан
Пашинян затопля отношенията си не само с Брюксел, но и с Вашингтон. Двете държави наскоро подписа харта за стратегическо партньорство, а още през август 2025 година Армения и Азербайджан стигнаха до споразумение с посредничеството на Тръмп.
Партията на Пашинян официално казва, че трансфомира отношенията си с Русия като част от стратегията за диверсифициране на външната политика. Кризата в отношенията между Ереван и Москва ескалира в края на 2022 година, когато Русия и Организацията на договора за колективна сигурност при сблъсъците между Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах. Проруската опозиция обаче настоява, че Русия е гарант за сигурността в преговорите с Азербайджан.
В кампанията Пашинян говори за „реалната Армения", като се отказва от ревизионистките идеи за възстановяване на „историческите граници". Опозицията го критикува и твърди, че той трябва да се бори за правата на арменците от Нагорни Карабах, които напуснаха домовете си след 2023 година. Според властите обаче по този начин те искат да приближат страната до война с Азербайджан. Изследването на IRI сочи, че 61% от арменците смятат, че страната се движи в правилната посока.
Автор: Аршалуйс Мгдесян
