Във войната в Украйна наближава момент, в който Владимир Путин трябва да предприеме някакъв ход, пише във Фейсбук журналистът от De Re Militari Руслан Трад.
Украинските сили постоянно засилват ударите си с далекобойни безпилотни летателни апарати, а атаките по руската пехота на фронта водят до спад на нивото на набиране на кадри по-ниско в сравнение с бойните загуби. Увеличават се и ударите в оперативната дълбочина, което прави провеждането на фронтови операции още по-трудно.
Според различни анализатори, Путин има четири основни възможности за по-нататъшни действия.
Първият вариант е сключването на реално примирие. По този начин руските сили фактически ще се откажат от каквито и да било претенции за победа. Нещо повече, тъй като руснаците обявиха пълна анексия на четири области на Украйна, отказът от тях по формална юридическа логика ще означава, че са приключили войната, като са отстъпили „своята“ територия на Украйна.
Подобно решение ще позволи да се стартира с планове за спасяването на руската икономика. Рисковете за устойчивостта на режима са средни: макар че ще се появят много ядосани ветерани, по-голямата част от населението е уморено от войната и ще приветства примирието.
Вторият вариант е отказ от настъпление и замразяване на фронтовата линия при запазване на бойните действия и обстрелите на тиловите територии. Възможно е допълнително да бъде въведена забрана за украинците да нанасят удари по руските нефтопреработвателни заводи (нещо, което ще приветства и на Запад), а за руснаците – забрана да нанасят удари по украинската енергетика. Това е най-трудният вариант за Украйна, тъй като настоящата стратегия предполага както удари по нефтопреработвателните заводи, така и унищожаване на голям брой руски военни, за да не се даде възможност на руснаците да формират резерви.
От друга страна, този вариант е рискован за руската икономика, тъй като все пак изисква значителни ресурси, но е добър за стабилността на правителствения режим. Безкрайна война може да бъде опасна и за устойчивостта на Украйна.
Третият вариант е пълномащабна мобилизация в Руската федерация. От една страна, тя е сравнително лесна за провеждане, а от друга – това е много рискован вариант. Въпреки това дори привличането на 300–500 хиляди допълнителни войници няма да реши останалите руски проблеми във военната сфера. Шансовете да се спечели войната при този вариант остават ниски, шансовете да се спаси икономиката – нулеви, а рисковете за режима – най-високи.
Четвъртият вариант е ескалация и най-вероятно атака срещу балтийските държави. Руснаците разполагат с достатъчно ресурси за ограничено нахлуване със сили от няколко дивизии. Целта на такова нахлуване е или да принуди европейците да хвърлят всички ресурси за защита на страните от НАТО, изоставяйки Украйна, или пък да уплаши европейците до такава степен, че те да се съгласят на всякакви изисквания по отношение на Украйна. Този вариант носи много големи рискове за руския режим, ако европейците решат в отговор да увеличат още повече подкрепата за Украйна, но и голяма печалба, ако европейците се уплашат и отстъпят. Във всеки случай, ЕС по-добре да се подготви за възможността от такъв сценарий. Прогнозите за изпълнение на този сценарий стават все по-тревожни: от 2029 в края на миналата година на 2027 г.
Западните военни анализатори смятат, че най-изгодно за руските сили би било да спрат настъплението, запазвайки ограничена война. Путин е убеден в своята свещена мисия за „възстановяване на величието на Русия“, което предполага задължително завладяване на Украйна. Най-вероятно е руските генерали да убедят Путин, че допълнителна вълна на мобилизация ще може да реши проблема с пробива на фронта. Този вариант е най-очевиден в руската логика, но и най-рискован за тях.
