Държавите членки на ЕС, както и други европейски държави, като Великобритания, днес осигуряват почти цялата помощ, която постъпва в Украйна, пише The Economist, цитиран от Фокус.
Изданието отбелязва, че военната интеграция продължава, а също така е стартирана френско-британска инициатива за контрол върху спазването на условията на примирието.
Освен това, изплащанията по новия кредит за Украйна в размер на 90 млрд. евро (105 млрд. долара) ще започнат този месец. Също така санкциите стават все по-строги.
Междувременно неотдавнашните успехи на Украйна на бойното поле възродиха надеждата за дипломатическо уреждане. Европа се стреми да поеме ролята, която САЩ не успяха да изпълнят.
"Ние ще бъдем част от решението и трябва да участваме в дискусията“, заяви през февруари тази година френският президент Еманюел Макрон.
Изданието отбеляза, че за първи път такива думи звучат по-скоро като констатация на факт, а не като молба.
"Подкрепата на Европа се оказа по-устойчива, отколкото можехме да си представим“, отбеляза посланикът на ЕС в Украйна Катарина Матернова.
Въпреки това, макар поемането на инициативата от Европа да ѝ дава лостове за влияние, министрите и чиновниците признават, че техните правителства все още търсят стратегия, която да излиза извън рамките на осигуряването на оцеляването на Украйна.
В статията се подчертава, че през последните седмици политиците преждевременно обсъждаха изпращането на пратеник за преговори с руския президент Владимир Путин, без да имат ясна представа за това, какво европейците се надяват да постигнат. Интересно е, че сред споменаваните имена бяха Ангела Меркел и Марио Драги.
Въпреки това, на 28 май координаторката на ЕС по въпросите на външната политика Кая Калас опроверга тези предположения:
"Европейските служители са единодушни, че Путин се намира в затруднено положение. Въпреки това малцина виждат признаци, че той е готов да отстъпи от своите изисквания. Това ограничава възможностите за конструктивни преговори“.
Един от чиновниците отбелязва, че Европа няма да има какво да предложи на Путин, освен постепенно забавяне на въвеждането на нови санкции.
"Ние не сме против преговорите, ако те са реални“, заявява министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна.
Някои европейски правителства искат да разберат червените линии на Русия чрез "посреднически“ усилия, които могат да включват ангажирането на отделни посредници, а не на правителства, или държави, които не са членки на ЕС, като Турция.
В същото време сериозните преговори с Путин, в които Европа ще застане на страната на Украйна, както и преди, изглеждат като далечна перспектива.
Най-интензивните дискусии относно възможни преговори се водят сред страните от "Е-3“: Великобритания, Франция и Германия.
Изданието обяснява, че това може отново да разпали опасенията в източноевропейските страни, като Полша, че западните държави могат да се опитат да "презаредят“ отношенията си с Русия, заобикаляйки ги. Украйна също се отнася скептично към това.
"Ако Путин прояви готовност да направи компромис, за сключването на примирие Украйна вероятно ще трябва да се съгласи с загубата на територии в източния регион на Донбас. Освен предоставянето на все още неясни гаранции за сигурност, най-добрият начин за Европа да смекчи тази горчива хапка е ускоряването на процеса на присъединяване на Украйна към ЕС – нещо, към което украинците се стремят още от времето на революцията на Майдана през 2014 г.“, се отбелязва в публикацията.
