През тази пролет Европа страда от горещини, които бележат рекорди и отнемат човешки животи. Защо на Стария континент е толкова горещо и какви са прогнозите?
Обширни части от Западна Европа бяха обхванати тази пролет от гореща вълна. Необичайно високи температури се наблюдават от Обединеното кралство на север, през Германия и Франция, чак до Испания и Италия на юг.
Причината за това необичайно за сезона горещо време е т.нар. "топлинен купол". Подобно на капак върху вряща тенджера, фронт с високо налягане от Северна Африка затваря горещия въздух над Европа в атмосферата. Тъй като се движи много бавно, тази метеорологична обстановка се запазва.
Според данни на програмата на ЕС "Коперник", подобни метеорологични системи в Европа са се увеличили през последните 25 години и са довели до по-чести и по-екстремни горещи вълни.
Европа се затопля два пъти по-бързо
"Подобни температури преди бяха смятани за високи дори в разгара на лятото", коментира проф. Фридерике Ото от лондонския Империал Колидж. Според нея тази рекордна жега носи отпечатъците на климатичните промени, но е твърде рано за изводи до каква степен това последно събитие с екстремна жега е било засилено от парниковия ефект, дължащ се на емисиите от изкопаеми горива, допълва Ото.
Професорката климатоложка е съоснователка на World Weather Attribution със седалище в Обединеното кралство – организация, която проучва горещите вълни в Европа от 2003 насам. Нейните данни показват, че екстремните метеорологични явления са "много по-вероятни и интензивни" поради климатичните промени, причинени от човека.
През 2025 година 95 процента от територията на Европа е преживяла температури над средните стойности, сочи доклад за състоянието на европейския климат, публикуван през април. Силни горещи вълни с температури над 30 градуса по Целзий са били усетени чак до Полярния кръг. А температурата на повърхността на океаните е била "най-високата от началото на наблюденията".
"Европа е континентът, който се затопля най-бързо, и последиците вече са сериозни", казва Флориан Папенбергер, директор на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози - една от агенциите, авторки зад доклада.
Всъщност Европа се затопля почти два пъти по-бързо от средното за света. Средната температура на Стария континент е нараснала с 2,5 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалното ниво от края на 19-и век. В световен мащаб анализаторите са установили средно повишение на температурите с 1,4 градуса по Целзий.
Това ускорено затопляне се дължи и на местоположението на континента. Европа е свързана с Арктика - единствения регион в света, който се затопля още по-бързо.
Според програмата "Коперник", в близост до Северния полюс средните температури са с над 3,3 градуса по Целзий по-високи, отколкото в началото на индустриализацията.
Докато светлият лед на полюса отразява слънчевата светлина, морето без лед, тъй като е по-тъмно, поглъща по-голяма част от нея. Този процес е известен като ефект на Албедо (колкото по-светла е дадена повърхност, толкова по-малко се затопля). Този ефект се наблюдава и в Европа.
Части от континента, които преди бяха замръзнали през цялата година или до късното лято, като например високопланинските райони на Алпите, днес все по-често остават без сняг. Тъй като по-тъмната почва отразява по-малко слънчева радиация обратно в космоса, затоплянето се ускорява.
Променливи ветрове, променящи се метеорологични модели
Учените свързват затоплянето в Европа и с промените в струйните въздушни течения (познати и с английското им име: джетстрийм) – височинния въздушен поток, който се влива в Европа от запад. Тези ветрове, които преди бяха относително стабилни, също се нарушават от климатичните промени. Това води до по-екстремни метеорологични модели, които обикновено продължават по-дълго.
Проучване от 2022 показва, че струйното въздушно течение сега се разделя на два ръкава, т.нар. двоен джетстрийм - метеорологичните системи се отклоняват на север и над Западна Европа могат да се развият продължителни горещи вълни.
Чистият въздух затопля планетата?
Звучи парадоксално, но изглежда, че успешните усилия за решаване на друг екологичен проблем - мръсния въздух - също са допринесли за засиленото затопляне в Европа. Така например европейският доклад за състоянието на климата през 2025 отчита, че по-строгите норми за качеството на въздуха, въведени през 1980-те години, са довели до намаляване на замърсяването на въздуха. В същото време обаче те са една от причините за по-високите температури.
Преди въздухът да стане по-чист, миниатюрните отразяващи сулфатни и нитратни частици от автомобилните отпадни газове и фабричните комини са допринасяли косвено за охлаждането на континента. Те са отразявали слънчевата светлина и по този начин "затоплянето, причинено от увеличаването на парниковите газове, е било частично компенсирано".
Според климатолозите обаче това по никакъв начин не означава, че светът трябва да спре да полага усилия за намаляване на вредните емисии.
Необходимостта от ограничаване на затоплянето подчертават също и Световната метеорологична организация (СМО), Обединените нации (ООН) и британската Метеорологична служба. Те прогнозират рекордни средни глобални температури през следващите пет години и смятат, че е много вероятно през 2031 година светът да преживее най-горещата година в историята си.
На този фон генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова за ограничаване на повишаването на температурите. Миналата седмица ООН даде подкрепата си за "бърз, справедлив и балансиран преход" - от изкопаеми горива към чиста енергия. Бързото разширяване на възобновяемите енергийни източници от 2000 насам вече е отклонило тенденциите на затопляне от най-лошия възможен сценарий.
