Три месеца след началото на войната в Иран настроението в страната е мрачно. Надеждите за смяна на режима са се изпарили, а натискът върху хората се засили. Икономическата криза също се задълбочава.
"Бяхме във война и страдахме. Няма да предадем урана си", провиква се някой сред събралото се множество в Техеран. Тази сцена от ежедневните демонстрации в иранската столица е показателна: дори спорните в преговорите със САЩ ирански запаси от уран изглежда са се превърнали във въпрос на чест.
Макар да са малцинство, привържениците на режима доминират общественото пространство. А тези, които гледат критично на режима, са все по-отчаяни и се оттеглят, пише германската обществена медия АРД. Такава е бившата медицинска сестра Мармар. "На никого по света не му пука за нашите проблеми. Затова се затворих у дома", казва тя.
Несигурност и мрачни перспективи
Мнозина споделят тези чувства. Шивачът Мехди разказва пред АРД как се е променил животът му: преди е правел с приятели излети в планината, свирел е на даф (традиционен персийски ударен инструмент, бел.ред.). Но отдавна вече не прави нищо от това. "Преди се забавлявахме заедно и тогава свирех", казва той. Най-много му тежи икономическият упадък - този на страната и неговите лични финансови проблеми. Разказва, че почти вече няма поръчки. "Та кой ли се нуждае от шивач, когато животът се разпада?".
Али е в същото положение, разказва АРД. 50-годишният мъж държи фризьорски салон, но клиенти вече почти не идват. Икономически нещата много се влошиха, казва той. "Притискани сме от постоянно растящите цени. Всички материали, уреди и т.н. са все по-скъпи. А бъдещето е несигурно."
Едва ли някой ще се осмели да протестира
Цените на електроенергията, газа и бензина почти не са променени – това навярно е опит на режима да направи известни отстъпки пред хората. Покачването на цените на горивата в миналото е ставало повод за протести в Иран, припомня АРД. Но в момента едва ли някой би се осмелил да протестира – повечето хора са уплашени. Почти ежедневно има съобщения за екзекуции, най-често на престъпници, но също и на противници на режима.
За мнозина обаче най-тежко е усещането за несигурност. "Няма нито война, нито мир", казва търговецът на хранителни стоки Реза. Никой не знае какво ще бъде утре.
Няма вече надежда за смяна на режима
Надеждата за смяна на режима, която все още беше жива в началото на войната в края на февруари, отдавна е отстъпила място на надеждата за поне малко по-нормален живот. Но дори това вече не се очертава, казва Реза пред АРД: "Икономическото положение е много мрачно. Не знаем какво ще правим в бъдеще."
Все пак нещо се случва: президентът Масуд Пезешкиан отмени блокирането на интернет. Това е важно за много хора в личен план, но също и за всички, които работят чрез интернет. Но има и противници на пускането на глобалната мрежа и не е изключено то да бъде отменено по съдебен път, отбелязва германската обществена медия.
