Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подготвя мащабен натиск за по-строги мерки срещу субсидирания китайски внос, което поставя началото на остър спор между страните в ЕС относно отношенията с Пекин, пише "Политико".
Еврокомисарите ще обсъдят темата в петък на фона на растящо напрежение заради увеличаващия се поток от евтини китайски стоки към европейския пазар. Франция и други държави настояват за по-силна защита на индустрията, докато Германия и Испания предупреждават срещу действия, които могат да застрашат достъпа до китайския пазар.
Търговският дефицит на ЕС с Китай е достигнал 360 млрд. евро през миналата година спрямо 312 млрд. евро през 2024 г., като през първото тримесечие на 2026 г. ръстът се е ускорил допълнително.
Фон дер Лайен и началникът на кабинета ѝ Бьорн Зайберт настояват за по-твърд подход към Пекин и за нови инструменти срещу наводняването на европейския пазар с евтини стоки.
"Днешният дебат би трябвало да потвърди нарастващия консенсус в Европа относно необходимостта от действия по отношение на "Китайския шок 2.0", заяви европейският комисар по промишлеността Стефан Сежурне.
"Мисля, че все още има път към конструктивен диалог с Китай, но не можем да позволим Европа да стане жертва на хищническа стратегия, която унищожава нашата индустрия. Необходими са нови инструменти, нови мерки, нова политическа воля."
След дискусиите Фон дер Лайен ще постави темата и на срещата на Г-7 във Франция на 15 юни, а след това и пред лидерите на ЕС на Европейския съвет в Брюксел.
Засега не се очакват конкретни писмени предложения, но нови мерки могат да бъдат представени след речта на фон дер Лайен за състоянието на Съюза през септември.
Германия продължава да подхожда предпазливо заради опасения от ответни мерки на Китай и проблеми по веригите за доставки. Германският министър на икономиката Катерина Райхе заяви по време на визита в Пекин, че Берлин подкрепя "балансиран подход", който комбинира защитни механизми и отвореност към износа.
В същото време нараства тревогата в Германия, че евтиният китайски внос подкопава местната индустрия, което постепенно смекчава съпротивата срещу по-твърда европейска линия.
Испания се дистанцира от инициатива, подкрепяна от Франция, за по-строги търговски мерки и по-широки защитни разследвания. ЕС вече наложи мита до 35% върху китайските електромобили през 2024 г., но китайските производители увеличиха износа на plug-in хибриди, които остават безмитни.
Според анализатори натискът върху Европа се засилва, тъй като китайският износ се пренасочва към ЕС след американските протекционистки мита, въведени от президента Доналд Тръмп.
"Наистина е важно да изградим надежден европейски възпиращ механизъм", заяви Гжегож Стек от мозъчния тръст MERICS. "Това е един от въпросите, по които се борим с Пекин."
