Обсъждането на изтеглянето на руските войски от Приднестровието изисква напредък в разрешаването на конфликта, а това все още е далеч, заяви пред РИА Новости Алексей Полишчук, директор на Втори департамент на страните от ОНД в руското външно министерство.
„Руските войски изпълняват две функции в Приднестровието - поддържане на мир и охрана на складове за боеприпаси, които съществуват там от съветско време“, подчерта той.
Така Полишчук коментира изявлението, направено от ръководителя на европейската дипломация Кая Калас по време на посещението ѝ в Кишинев, че изтеглянето на руските войски от Приднестровието също трябва да се разглежда като част от преговорите за Украйна.
Дипломатът добави, че „за да се превърне изтеглянето на руските войски в практически въпрос, застоялият процес на уреждане на Приднестровския конфликт трябва да напредне“. Това, отбеляза той, е „все още далеч“.
Ситуацията в Приднестровието се характеризира с дълбока икономическа и енергийна криза, съчетана с геополитическа изолация. Населението на непризнатата Приднестровска молдовска република (ПМР) се оценява официално на около 360 000 – 460 000 души (въпреки че независими експерти твърдят, че поради масова емиграция реалният брой е под 300 000 души).
Етническият състав е разделен почти поравно между три основни групи: руснаци - 29.1%, молдовци/румънци: - 28.6%, украинци: ~22.9%, други малцинства: Около 2.4% са българи (съсредоточени основно в с. Паркани), следвани от гагаузи (1.1%), беларуси и германци.
Около 14% от жителите не декларират националност или се идентифицират просто като „приднестровци“. Въпреки това, руският език доминира тотално в обществения, политическия и икономическия живот.
Исторически регионът разчиташе на безплатен руски газ и тесни връзки с Москва. Ситуацията се промени драстично, след като Украйна прекрати транзита на руски газ през своя територия.БВП на региона отбелязва сериозен спад от 18%, а индустриалното производство се сви с 30%.
Поради войната в Украйна, границата на изток е напълно затворена от украинските сили, прекъсвайки всякаква физическа връзка между Тираспол и Москва. Ротацията на руския военен контингент там (около 1500 души) е практически невъзможна. Кишинев отмени дългогодишните митнически и данъчни облекчения за приднестровските фирми, принуждавайки ги да се регистрират и да плащат такси в Молдова.
Политическото ръководство в Тираспол остава вярно на проруската риторика, но нагласите на обикновените граждани са продиктувани от чисто прагматично оцеляване. Над 300 000 жители на Приднестровието вече притежават официално молдовско гражданство. Те правят това съзнателно, за да могат да пътуват, работят и търгуват свободно с Европейския съюз.
Над 80% от износа на приднестровските предприятия вече е насочен към пазарите в ЕС (главно Румъния, Полша и Италия), а не към Русия. Местният бизнес и населението осъзнават, че икономическото им бъдеще зависи изцяло от споразуменията между Кишинев и Брюксел.
Местното население (включително етническите руснаци и украинци) категорично не желае регионът да бъде въвличан във военния конфликт в Украйна. Опитите за мобилизация или провокации от страна на по-радикални проруски елементи срещат пасивна съпротива. Младите хора масово избират да учат в молдовски университети в Кишинев поради признатите дипломи и по-добрите перспективи. Заплатите и пенсиите в Молдова вече са двойно по-високи от тези в Приднестровието, което кара местните хора да гледат на евентуалното обединение по-скоро като на социално-икономическо спасение, отколкото като на политическа заплаха.
Макар регионът все още да изглежда като "съветски музей на открито", местното население е уморено от изолацията и бедността. Намеренията на хората не са обвързани с идеологическа борба, а с търсене на сигурност и икономическа стабилност, което ги тласка към неизбежна, стъпка по стъпка, интеграция с Молдова.
