Европа трябва да отвори отново въпроса за замразените руски активи, докато се стреми да намери начини за финансова подкрепа на Украйна и да увеличи натиска върху Москва за постигане на мирно споразумение.
Литовският външен министър Кястутис Будрис заяви това, според POLITICO. Той изрази мнение, че споразумението за заем от 90 милиарда евро за Украйна е полезна стъпка, но не и окончателно решение за посрещане на дългосрочните нужди на Киев.
„Това не е краят“, каза Будрис за противоречията около съдбата на замразените руски активи в Европа.
Министърът смята, че руските активи остават „реален ресурс за подкрепа на Украйна“ и „реален лост за принуждаване на Русия да преговаря“.
Будрис заяви, че този въпрос на практика е бил поставен на пауза поради споразумението за заем, но сега трябва да се върне в политическия дневен ред. На въпроса дали иска въпросът за замразените активи да бъде върнат на дневния ред, той отговори: „Да“.
„Очаквам с нетърпение да обсъдим този въпрос.“ „Все още не е затворен“, подчерта Будрис.
Литовският министър смята, че Украйна ще се нуждае от значително финансиране дори след изтичането на заема от 90 милиарда евро, предназначен за две години.
„Кой ще повярва, че след тези две години няма да има нужда от пари през следващите години?“, каза той, добавяйки, че Киев все още е изправен пред недостиг на финансиране за нуждите на сигурността и отбраната тази година.
На 23 април Съветът на Европейския съюз прие последния ключов законодателен акт, необходим за одобряване на заем от 90 милиарда евро за Украйна.
Европейският съюз ще обвърже отпускането на част от заема от 90 милиарда евро на Украйна с въвеждането на непопулярни данъчни промени, поискани преди това от Международния валутен фонд.
