Константиновка е "трън в очите" на Русия, казва украински командир. Ако руснаците навлязат там, ще бъде много трудно да бъдат спрени. Как се отбраняват градът и другите населени места в района? И как живеят цивилните?
Докато Русия контролира почти изцяло региона на Луганск в Източна Украйна, около 18 процента от областта Донецк все още не са под руски контрол, призна говорителят на Кремъл Дмитрий Песков на 12 април. Руската армия обаче продължава да настъпва. Сегашната ѝ офанзива е насочена предимно към град Константиновка. Превземането на града би отворило пътя на руснаците към последните по-големи градове в региона – Краматорск и Славянск.
"Константиновка - трън в очите" на руснаците
В покрайнините на Константиновка вече се водят сражения, съобщи за ДВ украински ротен командир с позивна "Лисица". Според него някои руски части са успели в мъглата да проникнат в града от околните гори. "Те проучват целия фронт и търсят места, където да проникнат или да вбият клин в отбранителната линия", обяснява той. "Вероятно след поредицата от атаки, които наблюдаваме в момента, те ще изберат определен участък от фронта и ще го подложат на масирани атаки. Това е обичайната им тактика от миналата година", допълва командирът.
Той определя Константиновка като "трън в очите" на руската армия. "Докато не преминат през нея, няма да могат да продължат напред. Агломерацията Константиновка, Друшкивка, Краматорск и Славянск е като един голям град", обяснява той и предупреждава, че ако руснаците навлязат там, ще бъде много трудно да бъдат спрени.
Оттегляне като част от мирните преговори?
Русия се опитва да постави целия регион под свой контрол не само с военни средства. В досегашните мирни преговори Москва поиска оттеглянето на украинската армия от целия Донбас, т.е. от регионите Луганск и Донецк.
Киев отхвърля това искане. Украинският президент Володимир Зеленски се опасява, че след оттеглянето на украинската армия Русия може да използва района като отправна точка за атаки срещу други области. Според него в района има "силни отбранителни и укрепителни съоръжения". Дори и ако в района се водят сражения, там все още ще живеят около 200 000 души.
"Как може при преговори да се откажем от територия, за която хиляди наши мъже са дали живота си? Това е изключено", възмущава се Руслан, командир на минометната рота, която защитава позициите при входа на град Константиновка.
"Това е град, в който все още живеят нашите граждани. Той трябва да бъде защитен", потвърждава и началникът на щаба на батальона Едуард. "Ако просто го изоставим, скоро от Донецкия регион няма да остане нищо. Ако Константиновка падне, Краматорск ще бъде следващата цел."
Местните хора живеят в постоянен страх
Не е ясно колко цивилни все още се намират в Константиновка, която някога е наброявала 70 000 жители. Евакуацията е възможна само пеша - по път, над който е опъната мрежа за защита от руски нападения с дронове, която междувременно е сериозно повредена. Пред ДВ командир на рота от стрелкова бригада казва, че в района е доста опасно за хората: "Не разбирам защо те не си тръгват."
И в близката Дружкивка много хора все още живеят там. Случайна минувачка казва пред репортер на ДВ, че в града е станало страшно. А възрастен мъж на име Виталий казва, че нямало къде да отиде и че и без друго не му оставало много да живее.
В Краматорск, намиращ се на самата фронтова линия, почти не минава ден без нови разрушения. При една от последните руски въздушни атаки загинаха трима души, включително 13-годишно момче.
Една от бомбите падна в жилищен квартал, който дотук е бил бомбардиран вече седем пъти. Хората обаче изглеждат удивително спокойни. "Ще си съберем багажа", казва Олена и поглежда през прозореца, който вече няма стъкло. Казва още, че ще трябва да напуснат, ако съществуващата забрана за излизане през нощта бъде удължена. "Така беше в Покровск, Константиновка и Дружкивка. Ясно ни е, че и нас ще ни сполети същото", казва жената.
Защитните мрежи срещу дронове отдавна са позната гледка по линията на фронта. Вече ги има и в покрайнините на Краматорск и в съседния Славянск. Някои квартали на Славянск вече са в обсега на руските FPV дронове, затова непълнолетните там вече са били принудително евакуирани. Въпреки това останалата част от града все още изглежда жива: кафенетата са отворени, пенсионери и жени с деца се разхождат по улиците.
"Ако разполагах с нужните средства, бих си тръгнала. Защото е много трудно човек да гледа всичко това", казва Ирина, възрастна местна жителка. "Ако наистина отстъпим тази част от Донбас, това би спасило много човешки животи – както на войници, така и на цивилни. Но как да се откажем от тази територия? Нали все пак тя е част от Украйна!"
"По улиците и в дворовете на къщите има много трупове"
Славянск също е подложен на постоянен обстрел. В центъра на града се намира хотел, който е изгорял след атака с няколко дрона "Шахед". Владислав Самусенко е бил в една от стаите, когато нападението започнало. "Слава Богу, че съм жив", въздиша мъжът и сочи към опустошената хотелска стая.
Самусенко е основал неправителствена организация, наречена "Ритъмът на нашия живот". Първоначалната му цел била да подпомага сираци, но след началото на пълномащабната руска инвазия той започнал да организира и евакуацията на цивилни от застрашени райони. "Веднага ми стана ясно, че трябва да се спасяват човешки животи", казва Самусенко.
На 24 март той е евакуирал от Константиновка възрастна двойка - жена и съпругът ѝ, който бил с парализа. Наложило се е да измине пеша осем километра, за да стигне до града – под постоянната заплаха от руски атаки. "Там са останали предимно пенсионери. По улиците, както и в задните дворове на къщите, има много трупове. Усещаш миризмата, когато минаваш покрай някоя къща", разказва Самусенко.
Той срещнал там и няколко млади мъже, които се страхували да не бъдат мобилизирани в армията. "Имаме твърде малко бойци. Нашите войници са изморени и липсват резерви." Но докато цивилни го молят за подкрепа, Самусенко винаги ще им помага да избягат от градовете, попаднали в обсега на войната, уверява той пред ДВ.
