В нов доклад „Лекари без граници“ определя сексуалното насилие като „определяща характеристика“ на конфликта в Судан.
Войната в Судан се превърна в една от най-тежките и пренебрегвани хуманитарни кризи в света. Милиони хора са принудени да напуснат домовете си, цели общности са сринати, а гладът и болестите се разпространяват безконтролно. Децата умират от недохранване, лишени от най-елементарни грижи, докато семействата им се борят за оцеляване в условия на крайна мизерия.
На този фон насилието придобива още по-мрачни измерения. Жените и момичетата се превръщат в мишена – жертви на систематични изнасилвания и унижения, използвани като оръжие на войната. Страхът и безнаказаността се разпространяват със същата скорост, както и самият конфликт.
Ханаан е била на 18 години, когато е изнасилена от членове на Силите за бърза подкрепа (RSF) — паравоенна групировка, обвинявана в извършване на широкоразпространени военни престъпления по време на близо тригодишните сражения със суданската армия.
Тя се е прибирала с приятелка към импровизирания си дом в лагер за разселени хора в Южен Дарфур, когато четирима мъже с мотори ги спират и ги питат накъде отиват.
„Двама взеха всяко от момичетата и ни изнасилиха“, разказва тя пред „Лекари без граници“ (MSF).
„Чувствам се некомфортно в собственото си тяло, тежко ми е. Не изпитвам болка, освен в гърба — защото ме биха, биха ме с оръжията си по гърба“, казва тя.
Ханаан — не истинското ѝ име — споделя свидетелството си като част от доклад, публикуван от MSF във вторник, който описва широкото използване на сексуално насилие като оръжие в продължаващата брутална гражданска война в Судан.
Организацията съобщава, че 3396 оцелели от сексуално насилие са потърсили лечение в здравни заведения, подкрепяни от MSF, в Северен и Южен Дарфур между януари 2024 г. и ноември 2025 г.
Данните, представени в доклада със заглавие „Има нещо, което искам да ти кажа…“, са събрани от програми на MSF в едва два от общо 18-те щата на Судан и отразяват само малка част от кризата, като реалният ѝ мащаб остава неизвестен.
Жените и момичетата съставляват 97 процента от лекуваните оцелели. Основната отговорност за системните злоупотреби се приписва на RSF и съюзнически милиции.
Сред оцелелите има и деца
„Сексуалното насилие е определяща черта на този конфликт — то не е ограничено до фронтовата линия, а е широко разпространено в общностите“, заявява Рут Кауфман, мениджър по спешно здравеопазване в MSF.
„Тази война се води върху гърбовете и телата на жените и момичетата. Разселването, сривът на общностните системи за подкрепа, липсата на достъп до здравеопазване и дълбоко вкоренените неравенства между половете позволяват тези злоупотреби да продължават в цял Судан.“
След като RSF превзема Ел-Фашер — столицата на Северен Дарфур — на 26 октомври 2025 г., MSF оказва помощ на над 140 оцелели, избягали към Тавила. Сред тях 94 процента са били нападнати от въоръжени мъже, като мнозина съобщават за посегателства по време на бягството си.
Според доклада нападенията „умишлено са насочени към неарабски общности като средство за унижение и терор, напомнящо предишни жестокости на RSF, като разрушаването на лагера Замзам“. RSF поема контрола над засегнатия от глад лагер Замзам в западния Дарфур след два дни на интензивен обстрел и стрелба през април 2025 г.
Оцелелите описват нападения не само по време на бойни действия, но и в ежедневни ситуации — на полето, на пазара и в лагерите за разселени.
Сред пострадалите има и деца. В Южен Дарфур едно от пет лица, преживели насилие, е под 18 години, включително 41 деца под петгодишна възраст, съобщава организацията.
„Лекари без граници“ призовава ООН, донорите и хуманитарните организации спешно да разширят здравните и защитните услуги в Дарфур и в цял Судан, както и всички страни в конфликта да прекратят сексуалното насилие, да го предотвратят и да потърсят отговорност от извършителите.
Войната в Судан продължава да се развива далеч от вниманието на света, но последиците ѝ са опустошителни за милиони. Свидетелствата на оцелелите разкриват не просто отделни престъпления, а системен модел на насилие, който разрушава цели поколения.
Докато международната реакция остава ограничена, хуманитарната криза се задълбочава, а най-уязвимите — жените и децата — понасят най-тежката цена. Без спешни действия, реална защита за цивилните и търсене на отговорност от извършителите, рискът тези престъпления да продължат безнаказано остава тревожно висок.
Судан днес е болезнено напомняне колко бързо човешкото достойнство може да бъде смазано — и колко трудно се възстановява, когато светът отвърне поглед.
Оля Ал-Ахмед
Източник: Al Jazeera
