Северномакедонският президент Гордана Силяновска-Давкова призова за различно прочитане на протоколите от заседанията на Съвместната междуправителствена конференция между България и Северна Македония, пише Нова телевизия
Този принцип много наподобява подхода на Скопие в мултидисциплинарната комисия, която е част от Договора за приятелство и добросъседство между България и Северна Македония от 2017 г., пише БГНЕС. Там учените от Скопие призовават за прилагане на непознатия в научните среди „мултиперспективен подход“.
Това на практика означава да се допуска изопачаване на историческите факти, събития и личности. Поради това поведение работата на комисията е напълно блокирана от години.
„Креативността понякога е необходима. Има различни възможности за тълкуване на протоколите, но това са въпроси, които изискват внимателен подход“, каза Силяновска в предаването „Клик Плюс“ по ТВ 21.
Думите на Силяновска идват в момент, в който докладчика на ЕП за Северна Македония Томас Вайц внесе своя доклад за страната за 2025 г. В изменение 108 Вайц предлага в текста на бъдещата резолюция да бъде записано, че Европейският парламент „призовава правната служба на Съвета спешно да изясни всички неясноти относно правния статут на втория двустранен протокол към Договора за добросъседство и приятелство между двете страни във връзка с процеса на присъединяване“.
Президентът заяви, че винаги е имала добри отношения и е водила дълги разговори с президента на България Румен Радев (2017 г. - 2026 г.), въпреки че са имали различни гледни точки. Тя добави, че не винаги остават твърди възгледи по даден въпрос, като тези на Радев за членството на Северна Македония в ЕС.
Македония не само върви рамо до рамо с водещите кандидати за членство в Европейския съюз, но в определени сегменти дори е пред някои от тях, каза Силяновска. Тя подчерта, че процесът на присъединяване трябва да се провежда въз основа на факти и критерии, а не на ирационални искания.
„Говорим за политика, основана на доказателства, а не на ирационални условия. Това показва, че не само сме рамо до рамо с основните претенденти за бързо членство в ЕС, но сме и по-добри от някои от тях“, подчерта държавният глава.
Тя посочи, че македонското законодателство е до голяма степен хармонизирано с европейското. Това според нея е допълнителен аргумент за напредъка на страната в процеса на европейска интеграция, но все пак предупреди, че въпреки изпълнението на условията, процесът може да бъде блокиран от държавите членки.
„Дори най-бързите кандидати могат да затворят клъстери и глави, но утре държава членка отново може да наложи вето и да отвори въпроси, които нямат нищо общо с критериите от Копенхаген, а са свързани с история и култура“, каза Силяновска.
Според президента именно такива въпроси не трябва да бъдат част от преговорния процес и за тях не са необходими допълнителни гаранции.
Тя оцени, че е парадоксално да се иска от държавите-членки на Европейския съюз гаранция, че ще спазват решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, като се има предвид, че те вече са се ангажирали с него, приемайки европейските правни стандарти. Силяновска посочи, че често се чува позицията, че никой не може да дава гаранции, но това обикновено се свързва с правото на вето, което членовете на ЕС имат.
Според нея гаранциите са неразделна част от европейското право и учредителните документи на Съюза.
„Ако Европейският съюз е подписал и ратифицирал Европейската конвенция за правата на човека и е признал юрисдикцията на Съда в Страсбург, тогава е парадоксално да се иска гаранция, че тези решения ще бъдат спазвани. Решенията на Съда трябва да се прилагат за всички членове на ЕС“, подчерта президентът.
Тя припомни, че в рамките на Съвета на Европа в миналото са предприемани сериозни мерки срещу държави, които са нарушавали основни задължения, включително възможността за изключване от организацията.
Силяновска каза, че Лисабонският договор, вдъхновен от Копенхагенските критерии, ясно заявява, че националната и културна идентичност на държавите и народите, както и достойнството и неприкосновеността на гражданите, се зачитат.
„Тези принципи могат да се прилагат за държавите-членки на Европейския съюз, а не за страните кандидатки“, добави президентът.
През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди 3 години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция.
В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония.
Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.
