Думите на американския президент по същество са закана за извършване на геноцид – най-тежкото възможно престъпление в международното право. Така международният анализатор Мартин Табаков коментира вчерашното изявление на американския президент Тръмп, че ще заличи иранската цивилизация за една нощ. Тръмп заяви часове по-късно, че е се е съгласил да преустанови бомбардировките и атаките срещу Иран за период от две седмици. Ето какво написа Табаков във Фейсбук.
Изказването на Доналд Тръмп, че „една цивилизация ще загине тази нощ”, не трябва да бъде подминавано като поредната приумица на един лимитиран субект.
Връзката между цивилизацията и историята е народът, който носи тази цивилизация. Има народ – има действаща цивилизация. Няма народ – цивилизацията е страница в учебника по история.
Затова думите на американския президент по същество са закана за извършване на геноцид – най-тежкото възможно престъпление в международното право. При това самото намерение за геноцид, дори и да не е въплътено в действие, също е наказуемо.
Опасността от Тръмп се материализира в това, че той е опасна комбинация: на човек, който е с плитка умствена организация, но по силата на позицията си има средствата, за да осъществи заканите си. В рамките на последните президентски избори в САЩ казах някъде, не помня къде, че не ме притеснява роенето на акъла на Джо Байдън, а липсата на акъл при Доналд Тръмп. Все пак предишният президент на САЩ функционираше в среда от опитни хора и експерти, които коригираха неговите дефицити (по принцип това е едно от достойнствата на демокрацията като система). Не ставаше дума дали политиката на Байдън се харесва или не, въпросът бе, че тя се реализираше посредством правила. В случая на Тръмп обаче виждаме как той е заобиколен преобладаващо не от хора, които имат професионални качества и морален ценз, а от обикновени нагаждачи. Или както бе казал самият Тръмп - той е ограничен само от неговия морал.
В теорията на международните отношения ядреното оръжие се разглежда амбивалентно: и като средство за установяване на взаимен контрол, когато то е разпределено пропорционално, и като риск, когато то се окаже в ръцете на човек, чийто интерес не съвпада с този на „естествения разум” (затова е опасно, когато авторитарна система има ядрено оръжие – тогава контролните механизми за използването му са счупени по презумпция). Разбира се, не смятам, че САЩ ще използват ядрено оръжие срещу Иран. Давам го като пример по-скоро как се покачват рисковете в регионалната сигурност, когато неподходящи хора трябва да вземат решения, касаещи много хора.
Даваме ли си сметка какъв знак дава президентът на най-силната демокрация на авторитарните режими с подобни изказвания? Ако за управление, което се избира от народа и се контролира от разделението на властите, легитимира унищожаването на една цивилизация, то значи за командните системи вече хептем няма да има граници.
Политикът Тръмп е ясен. Той може да мъжкарее на тюлените в Гренландия, но е премерен и често гладък, да речем, с Китай (колко пъти той вече спомена, че има добри отношения с Влад, със Си, с Ким). Оставям на вас да си отговорите на въпроса как се нарича този човек, който „силнее” пред слабите и слабее пред силните.
