Руските сили срещат сериозни затруднения в опитите си да напреднат в северната част на украинския „крепостен пояс“ след началото на пролетно-лятната офанзива през 2026 г., посочва анализ на Института за изследване на войната (ISW), цитиран от News.bg.
Според украинския военен наблюдател Костянтин Машовец, към 29 март части от руската 3-та комбинирана армия, действащи в районите на Крива Лука и Закитне източно от Славянск, са достигнали застой. Това се случва след известен тактически напредък през предходния месец, но без съществено развитие през последната седмица.
Машовец отбелязва, че въпреки постигнатото проникване в украинската отбрана между Крива Лука и Ризниковка, руските сили не са успели да продължат настъплението. Липсата на координирани действия по фланговете вероятно допълнително забавя операцията и води до значителни загуби при минимални териториални придобивки.
Съществува възможност част от тези сили да бъдат пренасочени към други направления - като Лиман или Константиновка - вместо директна атака срещу укрепения пояс. Подобно решение обаче би означавало временно отстъпление от основната цел, което противоречи на усилията на Кремъл да представя настъпление по целия фронт.
Макар последните тактически успехи да могат да подпомогнат бъдещи операции в други посоки, те засега не са достатъчни за директен удар срещу Славянск. ISW оценява, че офанзивата е започнала между 17 и 21 март след значително увеличение на механизираните атаки, засилени удари с дронове, артилерия и авиация, както и придвижване на тежка техника.
В същото време темпото на настъплението в посока Лиман се е забавило, което показва, че руските сили трудно поддържат високата интензивност на атаките заради значителни загуби. Метеорологичните условия също оказват влияние, като според украински представители руската армия вероятно изчаква по-гъста растителност за прикритие на действията си.
Оценките сочат, че превземането на целия „крепостен пояс“ през 2026 г. е малко вероятно, особено при сегашното задържане на руските сили в отбранителните линии на Украйна.
Паралелно с това Русия продължава масираните въздушни атаки. В нощта на 28 срещу 29 март са изстреляни една ракета „Кинжал“ и стотици дронове, като украинската противовъздушна отбрана е свалила значителна част от тях. Въпреки това са нанесени щети по гражданска инфраструктура в няколко области, включително Харковска, Киевска и Одеска.
Особено тежък е ударът по зона за отдих, при който е загинало дете, а най-малко 10 цивилни, сред които осем деца, са ранени. Само за една седмица, по данни на президента Володимир Зеленски, Русия е използвала хиляди дронове, стотици авиобомби и десетки ракети.
Допълнително, руските сили са извършили въздушни удари с планиращи бомби по Краматорск, при които има жертви и сериозни разрушения на гражданска инфраструктура, включително жилищни и образователни сгради.
От своя страна Украйна продължава атаките си срещу руска инфраструктура, като отново е нанесен удар по нефтен терминал в Уст-Луга в Ленинградска област, причинил пожар и сериозни щети.
Междувременно вътрешни критики в Русия поставят под въпрос ефективността на набирането на персонал за силите за безпилотни системи. Според военни блогъри кампанията е в застой, а липсата на ясни гаранции за новобранците и нежеланието за технологични иновации затрудняват развитието на тези части.
Руското министерство на отбраната вече търси нови подходи за набиране на кадри, след като досегашните стимули губят ефективност. За първи път от началото на войната през 2022 г. броят на новите попълнения е паднал под нивото на загубите.
