Грузия преживява значителен демократичен отстъп и страната рискува да се превърне в „автокрация в сферата на влияние на Русия“, подобно на Беларус, сочи доклад на Комисията по външни работи на Камарата на общините на Обединеното кралство.
„Комисията е дълбоко загрижена за продължаващото влошаване на демокрацията в Грузия, което при сегашните развития ще доведе до здраво укрепена автокрация в сферата на влияние на Русия, подобно на Беларус“, се казва в доклада.
Авторите на документа отбелязват, че ЕС и Обединеното кралство подкрепят пътя на Тбилиси към интеграция със Запада, включително перспективата за членство в НАТО и ЕС, докато Русия, според комисията, се стреми да възпрепятства това. Тези противоречия, както е отбелязано в документа, са в основата на политическата криза след изборите през 2024 г. Според официалните резултати от изборите, управляващата партия „Грузинска мечта“ е получила 54% от гласовете, но опозицията и тогавашният президент Саломе Зурабишвили отказаха да признаят резултатите, което предизвика масови протести.
Според доклада на комисията от 2012 г. насам партията „Грузинска мечта“ е консолидирала властта си, ограничила е опозицията, преустановила е преговорите за присъединяване към ЕС и е насърчавала антиевропейска реторика. Сред посочените мерки са закони, ограничаващи дейността на неправителствени организации и медии, включително закона за чуждестранните агенти. Основателят на партията е Бидзина Иванишвили, който преди това е бил санкциониран от САЩ за „подкопаване на демократичното и евроатлантическо бъдеще на Грузия в интерес на Русия“.
Докладът също така подчертава, че според ОССЕ в страната е налице „значително влошаване на демократичните стандарти“ от пролетта на 2024 г., включително ограничения на свободата на словото и събранията.
Комисията призова британските власти да разширят санкциите срещу представители на „Грузинска мечта“, бизнес елити и медии, които „разпространяват дезинформация“. Това, според доклада, „значително ще увеличи разходите за онези, които се стремят да подкопаят стремежите на грузинския народ за европейска интеграция и показва подкрепата на Великобритания за грузинската демокрация, а не за автокрацията“.
През февруари 2025 г. членовете на Европейския парламент приеха резолюция, с която призовават новото грузинско правителство да бъде обявено за нелегитимно и Саломе Зурабишвили да продължи да се счита за легитимен президент на страната. Зурабишвили заяви, че ще продължи да служи като лидер на страната, макар и на различен пост.
В същото време грузинският президент Михаил Кавелашвили твърди, че европейските политици са тласнали Тбилиси към война с Русия след началото на военната операция в Украйна. Той твърди, че грузинският народ е помогнал на властите да защитят националните интереси на страната. Кавелашвили също критикува Зурабишвили за това, че „застава зад Молдова и Украйна“.
През есента на същата година, в доклад за Грузия, представен на срещата на върха за разширяване на ЕС, се посочва, че Европейската комисия счита страната за „номинален“ кандидат за членство поради нейното „демократично отстъпление“. На събитието ръководителят на европейската дипломация Кая Калас заяви, че Грузия в момента няма реален път към присъединяване към Европейския съюз, „освен ако условията не се променят драстично“.
Според европейския комисар по разширяването Марта Кос, ЕС планира да въведе визов механизъм за Грузия, за да ангажира отново властите на страната по въпроса за интеграцията в ЕС.
