Азиатските страни обмислят въвеждането на дистанционна работа и други мерки, използвани по време на пандемията от COVID-19, поради глобалния недостиг на гориво на фона на войната в Близкия изток, съобщава Ройтерс.
Никоя държава в региона все още не е наложила задължителна дистанционна работа, но някои заявиха, че го обмислят. „Мисля, че е добра идея“, каза южнокорейският министър на енергетиката Ким Сун-хван, отговаряйки на въпрос относно препоръката на Международната агенция по енергетика - МАЕ - служителите да работят от вкъщи.
„Ще се консултираме със съответните министерства и ще обмислим активно мерки за организиране на дистанционна работа“, добави министърът на енергетиката.
МАЕ предложи редица мерки за намаляване на ценовия натиск, включително дистанционна работа и избягване на пътувания със самолет. Изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол повтори тези призиви по-рано тази седмица.
Филипините също съкратиха работната седмица в някои държавни агенции. Президентът Фердинанд Маркос обяви национална енергийна извънредна ситуация, заявявайки, че конфликтът представлява „непосредствена опасност“ за електрозахранването на страната.
Пакистан затвори училищата за две седмици и обяви, че служителите в офиси ще работят по-често от вкъщи.
Островната държава Шри Ланка обяви всяка сряда за официален празник, за да разшири запасите си от гориво.
Сингапур призова жителите и бизнеса да преминат към енергийно ефективни уреди, да използват електрически превозни средства и да настроят климатиците си на по-високи температури.
Тайландският премиер Анутин Чарнвиракул е инструктирал длъжностните лица да преустановят командировките си в чужбина, да настроят температурата на климатика над 25 градуса по Целзий, да се откажат от костюмите и вратовръзките, да използват стълби вместо асансьори и да работят от вкъщи.
Японското правителство ще отпусне 800 милиарда йени (5 милиарда долара) от резервните фондове за субсидии за поддържане на цените на бензина средно около 170 йени за литър.
Нова Зеландия ще предоставя временна финансова подкрепа от 50 новозеландски долара (29,30 долара) седмично на семейства с ниски доходи, считано от април.
В Австралия правителството внесе в парламента законопроект за удвояване на санкциите за завишаване на цените на горивата.
Някои азиатски страни също освободиха бензин и дизел от вътрешните резерви и временно облекчиха стандартите за качество на бензина и дизела, за да увеличат предлагането.
За разлика от мерките, предприети по време на пандемията, обаче, централните банки не са склонни да намалят лихвените проценти; вместо това те обмислят повишаването им.
След началото на военната операция на САЩ и Израел срещу Иран, Иран обяви спиране на търговията в Ормузкия проток, през който преминават до 20% от световните доставки на петрол и над 30% от втечнения природен газ (LNG). По-късно иранските власти уточниха, че протокът остава отворен за всички, освен за САЩ и техните съюзници.
На 20 март Иран започна да начислява такси за корабите, преминаващи през пролива, и създаде „безопасен коридор“ за одобрените танкери. Няколко часа по-късно Министерството на финансите на САЩ издаде лиценз, разрешаващ продажбата на приблизително 140 милиона барела ирански петрол.
Ден преди това Техеран позволи на кораби от Русия и други приятелски страни да преминат през блокирания Ормузки проток.
На 11 март страните членки на МАЕ се споразумяха да освободят рекордните 400 милиона барела петрол от стратегическите резерви, за да се борят с рязкото покачване на световните цени на петрола. 32-те държави членки на МАЕ притежават стратегически резерви от приблизително 1,2 милиарда барела петрол.
