Позицията на Иран относно евентуални преговори със Съединените щати се е втвърдила осезаемо след началото на войната, като Революционната гвардия увеличава ролята си във вземането на ключови решения, съобщават източници от Техеран, цитирани от „Ройтерс“, предава News.bg.
По информация на запознати, при евентуално започване на реални разговори, иранската страна няма да се ограничи само с искане за прекратяване на бойните действия. Техеран ще настоява и за съществени отстъпки от Вашингтон, включително гаранции срещу бъдещи военни удари, обезщетения за нанесените щети и официално признаване на контрола върху Ормузкия проток - стратегически важен маршрут за световните доставки на петрол и втечнен газ.
Същевременно Иран остава непреклонен по отношение на своята балистична ракетна програма, като категорично отказва тя да бъде предмет на преговори - позиция, която се запазва още от предишни дипломатически опити.
Сигналите за възможен диалог между двете страни обаче са противоречиви. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че вече са проведени „много сериозни“ разговори с Техеран, но иранските власти отричат да има директни контакти. Според европейски и регионални източници, комуникацията се осъществява чрез посредници като Египет, Пакистан и страни от Персийския залив, като не се изключва възможността за бъдещи преки срещи в Исламабад.
Ако се стигне до такива разговори, Иран вероятно ще бъде представляван от председателя на парламента Мохамад Багер Калибаф и външния министър Абас Арагчи. Въпреки това, окончателните решения ще зависят в значителна степен от Революционната гвардия.
От израелска страна също се наблюдава скептицизъм. Според високопоставени представители, шансовете Иран да приеме условията на САЩ - които вероятно включват ограничения върху ядрената и ракетната програма - са минимални.
Анализатори подчертават, че за Техеран балистичните ракети и контролът върху Ормузкия проток са ключови елементи както за отбраната, така и за регионалното влияние. В допълнение, вътрешнополитическата ситуация в страната, включително нарастващото влияние на твърдолинейните кръгове и несигурността около фигурата на новия върховен лидер Моджтаба Хаменей, допълнително ограничават възможностите за компромис.
