Водещите централни банки по света изразиха тази седмица предпазливост заради риска от допълнително покачване на цените на енергията, които потенциално могат да доведат до скок на инфлацията в много страни заради въздействието на конфликта в Близкия изток, предаде БТА.
Заседания по паричната политика през седмицата проведоха Европейската централна банка (ЕЦБ), Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, британската централна банка „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England), канадската „Банк ъв Канада“ (Bank of Canada), японската „Банк ъв Джапан“ (Bank of Japan), Резервната банка на Австралия (RBA), Швейцарската национална банка (SNB), Централната банка на Швеция (Риксбанк), Руската централна банка „Банк России“ и Китайската народна банка, както и централните банки на някои страни с развиващи се икономики.
Всички те декларираха готовността си да противостоят на всеки скок на потребителските цени, докато цените на суровия петрол се установиха над психологическата границата от 100 долара за барел след нарушаването на енергийните доставки от Персийския залив.
Преди началото на американско-израелската офанзива срещу Иран на 28 февруари и последвалите ирански атаки срещу страните от региона, много анализатори залагаха, че повечето водещи централни банки ще облекчат паричната си политика.
Конфликтът обаче повдигна опасения за доставките на петрол и природен газ, особено след обявеното от Иран затваряне на Ормузкия проток - ключов морски път, през които обичайно преминава около една пета от търговията с петрол и втечнен природен газ. Тези страхове се изостриха допълнително заради щетите по енергийната инфраструктура в Близкия изток вследствие на атаки с ракети и дронове през последните дни, което накара монетарните институции в много държави да задържат на достигнатите нива основните лихви, а някои от тях, като например Резервната банка на Австралия - да вдигнат лихвите.
Централните банкери изглеждат решени да овладеят покачващите се цени без да подкопават все още неравномерния икономически растеж и преди всичко да избегнат стагфлация - неблагоприятната комбинация от икономически спад и висока инфлация, посочва Ройтерс.
Европейската централна банка
Европейската централна банка (ЕЦБ) запази нивото на основните лихви за шесто поредно заседание. Това стана след двудневно заседание на институцията, в което България участва за втори път като пълноправен член на еврозоната и за първи път с право на глас - в лицето на управителя на Българската народна банка Димитър Радев.
Решението на ЕЦБ беше широко очаквано от анализаторите. Така депозитната лихва на банката (лихвата, получавана от търговските банки, когато депозират средства овърнайт в централната банка) остава 2 на сто, ставката за основните операции по рефинансиране (лихвата, плащана от банките, когато заемат от ЕЦБ средства за срок от една седмица) се запазва на 2,15 на сто, а лихвата по пределното кредитно улеснение, по която банките могат да заемат средства от ЕЦБ овърнайт - 2,40 на сто. И трите водещи лихвени процента на банката са на настоящите си нива от юни 2025 г.
ЕЦБ предупреди, че войната в Близкия изток значително увеличава несигурността за икономическите перспективи, като създава едновременно рискове от по-висока инфлация и от забавяне на икономическия растеж. Президентът на банката Кристин Лагард заяви след обявяването на лихвеното решение готовност за намеса при влошаване на ситуацията. По думите ѝ войната в Близкия изток рязко е увеличила несигурността и е поставила икономиката на еврозоната пред двойно предизвикателство - по-висока инфлация и по-слаб растеж.
ЕЦБ обаче е по-добре подготвена този път в сравнение с кризата с високите цени на енергията през 2022 г., подчерта Лагард. „Войната направи перспективите значително по-несигурни, създавайки рискове за повишение на инфлацията и рискове за забавяне на икономическия растеж“, каза още президентът на ЕЦБ, визирайки конфликта в Иран.
Управлението за федерален резерв на САЩ
Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ също остави нивото на основния си лихвен процент непроменено в диапазона 3,5 - 3,75 процента. Решението за запазване на лихвените нива, обявено след края на двудневното заседание на институцията, бе съпроводено с актуализирани прогнози на УФР за икономиката на САЩ.
Централната банка повиши прогнозите си за икономическия растеж и инфлацията. Брутният вътрешен продукт на САЩ се очаква да нарасне с 2,4 на сто през 2026 г. спрямо предходна оценка от 2,3 на сто, публикувана през декември. Инфлацията, както общата, така и базисната (без цените на енергията и храните - бел. ред.), се прогнозира да достигне 2,7 на сто в края на годината при цел от 2 на сто.
На пресконференция след заседанието президентът на УФР Джером Пауъл предупреди, че поскъпването на петрола "заради конфликта с Иран вероятно ще ускори инфлацията в краткосрочен план". По думите му, краткосрочните инфлационни очаквания са се повишили през последните седмици, заради значителния ръст на цените на петрола, предизвикан от прекъсвания на доставките от Близкия изток.
„Банк ъв Ингланд“
Централната банка на Великобритания - „Банк ъв Ингланд“ запази без промяна основния си лихвен процент - на равнище 3,75 на сто. Решението беше взето от Комитета по парична политика на банката с пълно мнозинство от 9 гласа.
Според икономическите оценки, съпътстващи решението за запазване на лихвите, британската инфлация ще спадне до целевото равнище от 2 на сто през пролетта. Управителят на „Банк ъв Ингланд“ Андрю Бейли обаче заяви, че „при благоприятно развитие на ситуацията, ще има възможност за допълнително понижаване на лихвите тази година“.
Последно „Банк ъв Ингланд“ намали лихвите през декември - с 25 базисни пункта, а на първото си за 2026 г. заседание в началото на февруари запази ставките. Гласуването тогава обаче беше оспорвано, като беше взето с пет гласа „за“ срещу четири „против“.
Швейцарската национална банка
Основният лихвен процент на Швейцарската централна банка също остана без изменение - на ниво от 0 процента. Институцията е единствената от водещите централни банки по света, чиято водеща лихва е нулева.
От централната банка на Швейцария заявиха, че на фона на конфликта в Близкия изток са готови да засилят интервенциите на валутния пазар с цел да ограничат прекомерното поскъпване на швейцарския франк, което би могло да застраши ценовата стабилност в страната. След обявяването на решението франкът временно отслабна, но впоследствие възстанови позициите си и се търгуваше с леко поскъпване спрямо еврото и долара.
Шведската централна банка
Централната банка на Швеция реши да запази лихвените нива за четвърто поредно заседание. Така водещата лихва продължава да е 1,75 на сто - най-ниското равнище от три години. Институцията потвърди и прогнозата си лихвеният процент да остане на това равнище до 2027 година.
От банката посочват, че войната в Близкия изток е довела до значителни колебания в цените на енергията и на финансовите пазари, включително до повишение на краткосрочните пазарни лихви. Рязкото поскъпване на петрола и ефектите от конфликта в Близкия изток вероятно ще окажат допълнителен възходящ натиск върху цените в Швеция въпреки по-силната шведска крона, сочат прогнозите на банката.
„Банк ъв Джапан“
Лихвените проценти на „Банк ъв Джапан“ останаха на равнище 0,75 на сто, обяви японската централна банка след двудневното си заседание. Банката обаче предупреди за нарастващи инфлационни рискове, свързани с повишаването на цените на петрола заради конфликта в Близкия изток. Япония получава голяма част от необходимата ѝ енергия от страни от Персийския залив.
По време на обсъжданията членът на управителния съвет Хаджиме Таката е повторил свое предложение от януари за повишаване на лихвата до 1,0 на сто, което обаче отново не е получило подкрепа.
„Вследствие на засиленото напрежение, свързано със ситуацията в Близкия изток, световните финансови и капиталови пазари се характеризират с нестабилност, а цените на суровия петрол отбелязаха значителен ръст; бъдещото развитие на събитията заслужава внимание“, обяви Централната банката на Япония в изявление, придружаващо обявяването на решението за лихвения процент.
„Банк ъв Канада“
Канадската централна банка „Банк ъв Канада“ запази основния си лихвен процент без промяна на ниво от 2,25 на сто. Финансовата институция съобщи също, че следи внимателно риска от ръст на инфлацията, предизвикан от поскъпването на енергията заради войната в Близкия изток.
„Конфликтът в Близкия изток увеличи нестабилността на световните цени на енергията и финансовите пазари и повиши рисковете за световната икономика. Мащабът и продължителността на кризата на конфликта, а оттам и икономическите му последици, са изключително трудно предвидими“, се посочиха от „Банк ъв Канада“ в прессъобщението след края на заседанието.
„Все още е твърде рано да се оцени въздействието на войната върху икономическия растеж в Канада“, заяви в тогава Тиф Маклем, управител на централната банка, цитиран от Ройтерс. Той уточни, че рискът високите енергийни цени да се пренесат бързо върху цените на другите стоки и услуги за момента остава ограничен.
„Банк России“
Руската централна банка „Банк России“ понижи основния си лихвен процент с 50 базисни пункта (0,5 процентни пункта) до 15 на сто. „Икономиката (на Русия) се приближава към балансирана траектория на растеж“, посочи в изявление финансовата институцията.
Банката ще преценява необходимостта от ново понижение на лихвите в зависимост от устойчивостта на забавянето на инфлацията, развитието на инфлационните очаквания и „анализа на рисковете, произтичащи както от вътрешната, така и от външната икономическа среда“.
Централната банка на Русия поддържаше лихвения процент близо до нивата около 20 на сто в продължение на две години, докато икономиката на страната се възползваше от ръста във военните разходи, свързани с пълномащабното военно нахлуване в Украйна, започнало през февруари 2022 г.
Постепенно банката понижи основния си лихвен процент през 2025 г., докато годишната инфлация спадна до приблизително 5,6 на сто през 2025 г. в сравнение с 9,5 на сто през 2024 г. Банката запази и целта си за инфлация от около 4 на сто през 2027 г.
Резервната банка на Австралия
Австралийската централна банка повиши основната си лихва с 25 базисни пункта до 4,1 на сто.
Повишението е второ поред и връща част от предходните облекчения на паричната политика, след като централната банка вече бе понижила лихвите три пъти през миналата година.
От централната банка посочват, че инфлацията остава над целевия диапазон от 2 на сто до 3 на сто, а краткосрочните инфлационни очаквания вече сочат за повишение. „Конфликтът в Близкия изток доведе до рязко покачване на цените на горивата, което, ако се запази, ще допринесе за инфлацията“, се казва в изявлението на институцията.
Цените на горивата в Австралия, която разчита на внос за покриване на над 90 процента от необходимите ѝ горива, почти се удвоиха тази седмица, като правителството обвини търговците на дребно, че необосновано завишават цените.
Китайската народна банка
Китайската народна банка - централната банка на страната - остави без промяна водещите си лихвени проценти. Основната лихва по едногодишните заеми (LPR) се запазва на ниво 3 на сто, а тази по петгодишните - на 3,5 на сто.
Лихвеният процент по едногодишните заеми засяга повечето потребителски и бизнес кредити. Лихвата по петгодишните заеми оказва влияние най-вече върху стойността на ипотечните кредити, отпускани за придобиването на недвижими имоти.
Според тазгодишния доклад за дейността на правителството през 2026 г., Китай ще продължи да провежда по-активна фискална политика и да прилага подходяща експанзионистична парична политика.
Китайските потребителски цени през март са се понижили за втори пореден месец - с 0,1 на сто на годишна база. Завръщането към устойчив растеж на потребителските и производствени цени в Китай се явява предизвикателство за властите, посочват анализатори. Голяма част от петрола, който Китай внася, е от страните в Персийския залив, включително Иран, което потенциално може да върне цените в Китай към растеж.
Централната банка на Бразилия
Централната банка на Бразилия (Banco Central do Brasil) предприе дългоочакваното намаление на лихвите, като предпазливо намали ставките с 25 базисни пункта. Банката обаче се въздържа от конкретни насоки за следващите си ходове.
Комитетът за определяне на лихвените проценти на банката (Copom) единодушно гласува за понижаване на референтния лихвен процент до 14,75 на сто, след пет поредни заседания, на които той бе задържан на ниво 15 на сто - най-високото от юли 2006 г.
В изявление от бразилската централна банка подчертаха важността на „спокойствието и предпазливостта при провеждането на паричната политика, така че бъдещите стъпки по коригирането на лихвените проценти да отчитат новата информация относно мащаба и продължителността на конфликтите в Близкия изток“.
След рязкото покачване на цените на петрола през последните седмици, правителството на президента Луис Инасио Лула да Силва обяви данъчни облекчения и директна субсидия за дизеловото гориво.
Централната банка на Индонезия
Индонезийската централна банка „Банк Индонезиа“ (Bank Indonesia) запази референтната си лихва на ниво 4,75 на сто, решение, очаквано от повечето икономисти. Ставката остава непроменена от октомври насам, а централната банка премахна използваните по-рано формулировки за търсене на възможност за понижаване на разходите по кредитирането.
Индонезийската централна банка ще затегне регулациите за покупки на чужда валута в брой, като ги намали от 100 000 долара на купувач на месец на 50 000 долара, считано от април. Лимитите за форуърди и суапове бяха увеличени, а централната банка ще продължи да действа на пазара, когато е необходимо, заяви гуверньорът Пери Варджийо.
