Една продължителна война с Иран крие риск да предизвика безпрецедентна криза в енергийните доставки, която рано или късно ще засегне всяка част от световната икономика.
Още сега обаче е ясно, че някои държави са значително по-уязвими от други или имат по-ограничени възможности да се справят с подобен шок. Ето кои икономики са под особено внимание.
Атаките срещу петролни и газови находища вече доведоха до нов рязък скок на цените в четвъртък.
Големите икономики от Г-7
Погледите първо са насочени към Европа. Нов енергиен шок съживява болезнените спомени от руската инвазия в Украйна преди четири години, която оголи зависимостта на континента от внос на енергия и изстреля инфлацията до двуцифрени стойности.
Германия - индустриално ориентираната ѝ икономика е особено уязвима от по-високи енергийни цени. Производственият сектор едва наскоро спря да се свива за първи път от 2022 г. насам. Като износител Германия е изложена и на риск от глобално икономическо забавяне. Масивната програма за стимули, обявена миналата година, ще смекчи част от удара, но възможностите за допълнителна подкрепа са ограничени заради бюджетни дефицити.
Италия - също разчита на силен индустриален сектор, а петролът и газът заемат един от най-високите дялове в енергийното ѝ потребление в Европа.
Великобритания - производството на електроенергия е силно зависимо от газови централи. Цените на газа почти винаги определят и цената на електричеството, като от началото на войната те растат по-бързо от цените на петрола. Въведеният таван на цените на енергията ще ограничи първоначалния инфлационен ефект, но съществува риск от повишаване на лихвите. Това може да остави Великобритания с най-високи разходи по заемите в Г-7 за по-дълъг период, в момент на нарастваща безработица. Ограниченият бюджет и натискът от облигационните пазари допълнително стесняват възможностите за подкрепа.
Япония - също е силно изложена, тъй като около 95% от петрола ѝ идва от Близкия изток, а близо 90% от него преминава през Ормузкия проток. Това се добавя към вече съществуващия инфлационен натиск, свързан със слабата йена и зависимостта от внос на суровини и храни.
Големите развиващи се икономики
Самият регион на Персийския залив понася директен икономически удар. Някои анализатори вече прогнозират, че икономиките там могат да се свият през тази година, въпреки очакванията за растеж преди войната.
Рязкото поскъпване на петрола и газа не носи ползи, ако на практика Ормузкият проток бъде блокиран - особено за страни като Кувейт, Катар и Бахрейн, които може да се окажат неспособни да изнасят енергийни ресурси.
Конфликтът може да засегне и паричните преводи на работници в чужбина - ключов източник на доходи за местните икономики.
Индия - друга силно изложена икономика. Страната внася около 90% от суровия си петрол и почти половината от втечнения нефтен газ, като значителна част преминава през Ормузкия проток. Икономистите вече понижават прогнозите за растеж, а рупията достигна рекордно ниски нива. В ежедневието това се усеща остро - в ресторанти и домакинства се наблюдава ограничаване на топлата храна заради поскъпването на газа.
Турция - като съсед на Иран, се подготвя за възможен приток на бежанци и допълнителна геополитическа нестабилност. Централната банка вече е принудена да спре цикъла на намаляване на лихвите и е изразходвала до 23 млрд. долара от резервите си, за да подкрепи валутата.
Най-уязвимите държави
Няколко държави изглеждат особено застрашени, тъй като наскоро са преживели или са били на ръба на тежки икономически кризи.
Шри Ланка - въведе извънредни мерки, включително почивен ден всяка сряда за държавните служители, за да намали енергийните разходи. Ограничават се транспортът и достъпът до горива.
Пакистан - повиши цените на горивата, затвори училищата за две седмици и наложи строги ограничения върху разходите на държавните институции.
Египет - освен поскъпването на горивата и храните, е изправен пред спад в приходите от Суецкия канал и туризма. Допълнително натоварване идва от обслужването на външния дълг, след като местната валута се обезцени с близо 9% от началото на войната.
Общата картина показва, че енергийната криза, породена от конфликта, има потенциал да се превърне в глобален икономически шок с различна, но сериозна сила за отделните региони.
