Какво точно обсъждат политическите елити на държавите от Персийския залив по време на многобройните си телефонни разговори? Саудитското външно министерство не разкрива подробности. Но няма никакво съмнение, че го правят: в социалната мрежа X министерството изброява многобройните разговори, които саудитското държавно ръководство, начело с престолонаследника Мохамед бин Салман, води с политически лидери от района на Персийския залив.
Ако съдим по анализите и докладите на водещи мозъчни тръстове и по коментарите на медиите, става дума предимно за две неща: за отношението към Иран, който атакува държавите от Персийския залив вече повече от две седмици, както и за бъдещите отношения със САЩ.
Много от страните в Персийския залив смятат, че САЩ са започнали заедно с Израел една война, която всъщност не са искали. "Това е войната на Нетаняху. По някакъв начин той е убедил президента Тръмп да го подкрепи", заяви например принц Турки ал-Файсал, бившият шеф на саудитските тайни служби, в началото на март пред американската телевизия СиЕнЕн.
Защо арабските съюзници са разочаровани от САЩ
В същото време в Персийския залив гледат вече по-трезво на САЩ. Според много наблюдатели американските обещания за защита се оказват кухи - или най-малкото не така надеждни, колкото са предполагали, след като много от ракетите, изстреляни от Иран, не бяха прехванати.
Владетелите в Персийския залив трябваше да научат горчивия урок, че американските военни бази на тяхна територия не означават автоматично защита, даже напротив – поради тях самите те може би се превръщат в още по-вероятни мишени за Иран. Освен това се твърди, че САЩ напълно са игнорирали възраженията на страните от Залива преди началото на войната, включително предупрежденията за очакваните опустошителни последици. В тази връзка агенция Асошиейтед прес (АП) цитира в началото на март анонимни представители на две държави от Персийския залив.
Това води до разочарование в някои страни от региона. Откакто американците са поели защитата на държавите от Персийския залив, те са все по-малко способни да действат самостоятелно, се казва например в коментар на арабски език във финансирания от Катар вестник Al Araby Al-Jadeed (The New Arab): "В момента става ясно, че военните бази не служат за защита на държавите от Персийския залив, а по-скоро им пречат да се защитават сами и да вземат независими решения."
"Предпазлив неутралитет"
Много наблюдатели смятат, че войната в Персийския залив е породила стратегически дебат. Базираният в Катар мозъчен тръст Middle East Council on Global Affairs говори за стратегия на "предпазливия неутралитет", чиято задача е да не позволи Персийският залив да се превърне в арена на чужди конфликти и да застраши моделите на икономическо развитие в региона.
Бруно Шмидт-Фойерхерд, политолог в Оксфордския университет, припомня за първите реакции след атаките на Иран: "Първо те се възприемаха така, че вината за тях трябва да бъде приписана на Израел и само частично на САЩ." Същевременно обаче и самите ирански удари са били възприети като край на внимателните опити за сближаване от миналите години. Така че, според политолога, разочарованието на страните от Персийския залив е свързано преди всичко с външни участници: те трябваше да приемат факта, че тяхната сигурност зависи от трети страни, посочва той.
Анализаторката от берлинския мозъчен тръст Middle East Minds Паулине Рабе също наблюдава нова откровеност в критиките към Вашингтон. "Всички страни от Персийския залив сега са шокирани", казва тя. Особено дразнещо за тях е това, че решенията не са били съгласувани с тях. Преди всичко Саудитска Арабия е "критикувала Тръмп и Нетаняху открито", докато Катар е реагирал по-сдържано.
Дебатът около американските военни бази
От самото начало в центъра на дебата бяха преди всичко американските военни бази. От една страна, Иран оправдава атаките си с тяхното присъствие, но от друга страна ракетите от самото начало поразяваха и граждански цели като "летища, хотели и друга гражданска инфраструктура", припомня Шмидт-Фойерхерд.
Освен това е факт, че още от самото начало Обединените арабски емирства са най-силно засегнати. "Така че може да не става въпрос само за американските бази, а и за това да се окаже натиск върху успешните модели в региона – като например Дубай."
Американският аналитичен център "Атлантически съвет" посочва, че именно икономическата стабилност на емирствата е особено уязвима. Репутацията на Дубай като сигурно място за търговия и туризъм е основен стълб на икономиката на емирствата – а следователно и потенциална стратегическа слабост.
В дългосрочен план войната с Иран в страните от Персийския залив може да доведе до преоценка на партньорствата в областта на сигурността със САЩ. "Очаквам, че след войната ще има преоценка на ситуацията", казва експертът Шмидт-Фойерхерд. Страните ще трябва да решат "дали американските военни бази са от полза за тяхната сигурност или по-скоро представляват риск". Въпреки това военната интеграция със САЩ е толкова дълбока, че промяна на курса би отнела години.
Изграждат се нови партньорства
Експертката Паулине Рабе също вижда промяна – като част от по-дългосрочна тенденция. "Работещата от десетилетия схема "евтин петрол срещу американски гаранции за сигурност" за мнозина вече изглежда като остарял модел", казва тя. Тя обаче също смята, че бързи промени са малко вероятни: Тези взаимоотношения са градени десетки години и вече не обхващат само военното сътрудничество.
В същото време постепенно вече се очертава стратегическа преориентация. Така например Саудитска Арабия е разширила отношенията си с Пакистан и Турция, а Катар – с европейски държави като Великобритания или Франция. "Тези развития са съществували и преди. Но поради настоящата ситуация те придобиват по-голямо значение", казва Рабе.
Регионалната стабилност е от решаващо значение за държавите от Персийския залив, уверява експертката. Икономическите им проекти за трансформация – от "Визия 2030" на Саудитска Арабия, до глобалните амбиции на Дубай и Доха – са зависими от това дали цари мир. А с това и от успешното отблъскване на военни атаки, подчертава Рабе.
Автор: Керстен Книп
