За богатите на петрол и предимно разглезени жители на Персийския залив, ударите на Иран бяха едновременно неочаквани и ужасяващи. Много емигранти се връщат вкъщи, след като Иран изстреля ракетни и дронови залпове, разрушавайки летища, жилищни блокове и нефтени терминали.
За хората от малък Кувейт - само на 50 мили от Иран, конфликтът събужда десетилетен кошмар, когато се озова в сърцето на първата война в Персийския залив.
В град Кувейт, в северния край на залива, Халид Ал-Озайна, жизнерадостен 70-годишен рибар, присвива очи към затоплящото слънце, докато си спомня нахлуването на иракския диктатор Саддам Хюсеин в страната на 2 август 1990 г. „Това беше последният път, когато ни беше забранено да ловим риба“, казва той.
Около него стотици лодки за развлечение от риболовния клуб, който той управлява, стоят високо и сухо, изоставени на кея.
С копнеж той се взира в измамно спокойните води на пристанището, копнеейки отново да вземе въдицата в ръка. „Дали нещата са толкова лоши, колкото бяха тогава?“, пита той. „Не, не са“, но е „опасно“, признава той – ракетите и дроновете на Иран гарантират това.
Войната на Хюсеин беше толкова брутална, че наследството ѝ се сля с съвременното ДНК на Кувейт, преплитайки съдбата му със САЩ, както и с близките му съседи, заключава CNN в свои аналитичен матерал.
