В понеделник Доналд Тръмп обяви, че войната срещу Иран е „напълно приключила“, пише The Telegraph.
Във вторник министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че Иран ще се изправи пред „най-интензивните удари досега“ като част от операция „Епична ярост“. Ако тези твърдения изглеждат противоречиви, това може да се дължи на факта, че САЩ – и в по-малка степен Израел – са попаднали в класически капан.
Като разчитат на огнева мощ, те биха могли да се окажат въвлечени в ситуация, която може да се превърне в друг Виетнам. Там САЩ печелеха всяка битка в продължение на 11 кървави години, но, както знаем, загубиха войната.
Това стана въпреки факта, че както и сега, те имаха пълно въздушно превъзходство и бързо унищожиха голяма част от ключовата военна и индустриална инфраструктура, на която се смяташе, че врагът разчита.
Въпреки това, като разшириха войната хоризонтално, разпространиха я в градове и села на юг и наложиха собствена логика на конфликта, силите на Северен Виетнам и Виетконг успяха да надхитрят САЩ.
Техеран също така на практика няма шанс да победи американската армия, но ескалацията на конфликта може отново да играе в полза на по-слабата страна, смята професор Робърт Пейп, директор на Проекта за сигурност и заплахи в Чикагския университет.
„Хоризонтална ескалация се случва, когато една държава разширява географския и политическия обхват на конфликта, вместо да го ескалира вертикално в рамките на един театър на военните действия“, пише той в статия за Foreign Affairs.
„Тази стратегия е особено привлекателна за по-слабата страна във военна конфронтация. Вместо да се опитва директно да победи по-силен противник, по-слабата страна умножава рисковите зони, като въвлича в конфликта допълнителни държави, икономически сектори и собственото си население“, заключава експертът.
Иран вече не се опитва да ограничи конфликта в рамките на своите граници; вместо това е готов да го разшири в целия регион, предаде Ал Джазира.
Целта вече не е просто военен отговор, а превръщането на войната в пълномащабна регионална криза, която би могла да наруши световните енергийни пазари, да застраши морските пътища и да наруши международния въздушен транспорт.
Накратко, Техеран изглежда решен да си възвърне репутацията на основна дестабилизираща сила в Близкия изток – и да избегне да изглежда като отслабен играч.
Тази промяна преобърна плана на Вашингтон.
