Тръмп многократно е заявявал, че венецуелският сценарий би бил „идеален“ за Иран, пише Neue Zurcher Zeitung (Швейцария). Но венецуелският модел се основава на една ключова предпоставка.
Той изисква наследник, който трябва да притежава институционалния авторитет и вътрешната легитимност, за да понесе политическите разходи за сделка с Вашингтон. Повече от десет дни след началото на операция „Епична ярост“ тази предпоставка се разпада.
Иран не е нужно да спечели войната военно. Трябва само да оцелее достатъчно дълго, за да се натрупат политическите и икономическите разходи за регионалната нестабилност. Резултатите вече са видими. През последната седмица трафикът на танкери през Ормузко море, който транспортира около една пета от световния петрол, е спаднал с 90%.
Международното летище Дубай, най-натовареното в света, е практически затворено. Цените на самолетното гориво в Европа са се повишили със 72%, приближавайки се до пика си от 2022 г. Катар е спрял производството на втечнен природен газ (LNG). Всяка допълнителна седмица на нестабилност увеличава натиска върху съюзниците на САЩ и Републиканската партия, която е изправена пред покачващи се цени на горивата преди междинните избори.
Междувременно вътрешнополитическата структура на Иран е все по-неспособна да намери партньор за преговори. Когато президентът Пезешкиан се извини на съседните държави от Персийския залив за военни атаки, хардлайнерите бързо го спряха, а Тръмп продължи, като отпразнува „унизителната капитулация“ на Иран в предаването Truth Social. По този начин той лиши човека, най-близък до прагматизма в Техеран, от вътрешнополитическа подкрепа.
