Западни държави увеличиха военното си присъствие в Източното Средиземноморие на фона на ескалацията около войната с Иран, като основен фокус е защитата на Кипър след удар с произведен в Иран дрон по британска военна база на острова на 2 март, обобщава "Ройтерс"
Военното струпване включва сили на САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Гърция, Италия, Испания, Нидерландия и Турция.
Най-голямата военна сила в района остава американската. Най-големият самолетоносач на САЩ - "Джералд Форд" - акостира в базата Суда Бей на гръцкия остров Крит преди две седмици, след което продължи към източната част на Средиземно море, придружаван от бойни кораби, въоръжени с ракети.
Великобритания изпрати хеликоптери Wildcat, оборудвани със системи за борба с дронове. Лондон разположи и допълнителни изтребители F-35B в базата си в Кипър, където вече са базирани самолети Typhoon FGR4. Очаква се към региона да се присъедини и разрушителят HMS Dragon.
Франция изпрати своя самолетоносач "Шарл дьо Гол" придружаван от около дузина военни кораби. Корабът се намираше край Крит и се насочва към Кипър, докато френска фрегата вече е акостирала в базата Суда.
Германия също изпрати фрегатата "Нордхайн-Вестфален", която пристигна в района на Кипър на 8 март.
Гърция разположи новата си фрегата "Кимон" и фрегатата "Псара", оборудвана със системата за борба с дронове Centauros. Атина изпрати и четири изтребителя F-16 Viper в западната част на Кипър, както и система за противовъздушна отбрана Patriot на остров Карпатос, за да защити района около източен Крит.
Италия разположи фрегатата "Мертиненьо" в рамките на координирана мисия със съюзници от Европейския съюз. Корабът беше в Суда Бей и се очаква да се насочи към Кипър.
Испания изпрати една от най-модерните си фрегати - "Кристобал Колон", която също е акостирала в Суда Бей.
Нидерландия подготвя изпращането на фрегатата за противовъздушна отбрана "Евертсен".
От своя страна Турция разположи шест изтребителя F-16 и системи за противовъздушна отбрана в северната част на Кипър - в самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република, призната единствено от Анкара.
Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ) заявиха на база нови оценки, че около половината от балистичните ракети, изстреляни от Иран срещу Израел по време на сегашния конфликт, са били оборудвани с бойни глави с касетъчни боеприпаси, предаде израелската новинарска агенция ТПС, цитирана от БТА.
Касетъчните бойни глави се разпадат във въздуха и разпръскват десетки експлозивни по-малки боеприпаси върху широка площ. Израелски представители казват, че тези малки експлозиви могат да се разпространят в радиус от приблизително 10 километра, което създава риск за цивилното население и увеличава потенциала за разрушения в населени райони.
Израелските сили за отбрана съобщават, че техните системи за противовъздушна отбрана са прехванали много от идващите ракети, включително такива с касетъчни бойни глави, но подчертават, че тези системи не са напълно безпогрешни. Според военни представители прехващането им до голяма степен е било ефективно, въпреки че естеството на касетъчните боеприпаси ги прави по-трудни за неутрализиране.
Според израелското военно командване на вътрешния фронт иранските ракетни атаки по време на войната са били насочени както към населени места в Израел, така и към военни бази и стратегическа инфраструктура.
През последните дни изстрелванията от страна на Иран обикновено са били от една или няколко ракети наведнъж, а не от големи координирани залпове. Израелски представители смятат, че това може да показва затруднения при организирането на по-мащабни атаки.
Двама души загинаха вчера, след като касетъчен боеприпас удари строителна площадка в централната част на Израел. Друг човек е бил тежко ранен при отделен удар в същия регион, а на няколко други места при попадения са били причинени материални щети.
Касетъчната бомба е оръжие, което разпръсква десетки или стотици по-малки експлозиви върху широка площ и е предназначено да поразява множество цели едновременно. Критиците посочват, че тези суббоеприпаси не могат надеждно да разграничат военни от цивилни обекти и често не се взривяват при удара, оставяйки неизбухнали боеприпаси, които могат да причиняват смъртта на цивилни дори години по-късно.
Макар че касетъчните боеприпаси са забранени от Конвенцията по касетъчните боеприпаси от 2008 г., няколко държави, включително САЩ, Русия, Китай, Израел и Иран, никога не са ратифицирали договора и не са страна по него.
При иранските ракетни обстрели досега са загинали 13 израелци.
