Израел започна снощи да нанася масирани удари по южните предградия на Бейрут само няколко часа след като въоръжените му сили наредиха на цялото население на района – над 500 000 души – да се евакуира незабавно, пише в. „Гардиън“, предаде БТА.
Тези удари представляват значителна ескалация на израелската офанзива в Ливан, която започна, след като в понеделник „Хизбула“ изстреля ракети и дронове срещу Израел при поредното разрастване на конфликта в Близкия изток, посочва изданието.
Израелският министър на отбраната Израел Кац междувременно снощи заяви, че решението за убийството на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей е било взето още през ноември, много преди провала на преговорите за иранската ядрената програма, който според американския президент Доналд Тръмп е предизвикал атаката на САЩ срещу Иран, пише „Гардиън“. Този коментар на Кац ще налее вода в мелницата на критиците на Тръмп, които го обвиняват, че е позволил Израел да въвлече Вашингтон в голяма война в Близкия изток, отбелязва вестникът.
Въздушната кампания на САЩ и Израел срещу Иран елиминира най-висшия ешелон на политическото и военното ръководство на Ислямската република, но към момента няма признаци това да е отслабило хватката на иранския режим, пише в. „Вашингтон Пост“, като се позовава на европейски, арабски и американски официални представители, запознати с оценките на разузнавателните служби.
Според официалните представители Иран е бил подготвен за този конфликт, посочва изданието. Командните структури, изградени, за да оцелеят при удар по лидерите на властта, изглежда остават в значителна степен непокътнати, което е позволило на Техеран да започне ответните удари срещу Израел, Катар и Бахрейн само часове след първите американски атаки.
Въпреки интензивността на ударите и широкообхватния характер на разрушенията в Иран, към момента няма съобщения за значителен разнобой в редиците на режима или за бунтове на иранския народ, посочва вестникът.
„Те разбират, че няма да могат да победят най-силната армия в света и че могат да се опитат чрез асиметричен военен отговор да нанесат колкото се може повече щети, за да накарат САЩ да потърсят деескалация“, казва европейски официален представител, цитиран от „Вашингтон Пост“. Ето защо Иран е дал приоритет на ответните удари срещу държави като тези от Персийския с цел да ги принуди да окажат натиск на САЩ да потърсят изход от конфликта, добавя той.
Въпросът дали американският президент, който в предизборната си кампания обещаваше да води изолационистка външна политика, е бил прав да влезе в конфликт с неизвестен край в Близкия изток, е сред най-често коментираните от американските политически анализатори, коментатори и журналисти, откакто в събота бяха нанесени първите удари по Техеран, пише британският вестник „Телеграф“.
Политически стратези казват, че Тръмп рискува войната в Иран да отвлече вниманието му от вътрешната политика и твърдят, че вместо това той трябва да се съсредоточи върху предстоящите междинни избори в САЩ, посочва изданието.
Мнозина от поддръжниците му тълкуват политиката „Америка на първо място“ на Тръмп като обещание за слагане на край на войните в чужбина и поне част от тях поставят под въпрос правилността на решението му да започне военната операция срещу Иран, коментира „Телеграф“.
Междувременно в. „Ню Йорк Таймс“ в свое разследване пише, че е успял да потвърди, че американските сили са атакували цели близо до Ормузкия проток по същото време, когато бе нанесен ударът по начално училище в ирански град Минаб и че САЩ най-вероятно са отговорни за атаката.
Американски официални представители посочиха в публични изявления, че в деня на удара американски самолети действително са изпълнявали мисии в района, където се намира училището, посочва изданието.
Вестникът цитира Уес Брайънт, военен анализатор и бивш старши съветник по въпросите на цивилните жертви в Пентагона, който е стигнал до заключението, че всички сгради в района на Минаб, включително училището, са били поразени с „перфектни и прецизни“ удари. Според Брайънт най-вероятното обяснение е, че училището е било „погрешно набелязана цел“ и че американските сили са атакували обекта, без да осъзнават, че в него може да има голям брой цивилни.
Ако се потвърди, че бомбата, която е поразила училището, е американска, вероятно ще възникне въпросът дали ударът е бил нанесен по грешка или въз основа на остаряла информация, коментира „Ню Йорк Таймс“. Изданието цитира Янина Дил, експерт по военните закони от Оксфордския университет, според която военните са длъжни да „проверяват статута“ на целите си, за да се уверят, че няма да пострадат мирни граждани. Неизпълнението на това задължение може да представлява нарушение на международното право, заключава тя.
