"Очаквам, че, предвид заявените цели, включително политическата смяна на режима, това е вероятно да се проточи във времето. За да се реализира подобна цел, са необходими устойчиви и последователни действия, които не могат да се случат бързо", заяви международният анализатор Мартин Табаков в ефира на Нова телевизия.
Той обясни, че смяната на режим не може да бъде постигната единствено чрез военни удари от разстояние, а изисква вътрешни процеси в самия Иран, които да подкрепят подобно развитие.
По думите му има и съществена разлика между позициите на Израел и САЩ. Според Табаков, докато израелският премиер Бенямин Нетаняху има интерес конфликтът да продължи по-дълго, американският президент Доналд Тръмп вероятно ще се стреми да го прекрати при първа възможност, за да избегне продължителна военна ангажираност и жертви.
Табаков отбеляза, че въпреки ударите срещу ключови цели и фигури, включително срещу върховното ръководство, Иран продължава да запазва способността си да отвръща на атаките.
"Индикациите са, че тези удари не са довели до срив в способността на режима да функционира. Техеран продължава да изстрелва ракети и да упражнява контрол върху военните си структури", посочи той.
Според него реалните решения в момента се взимат от Ислямската революционна гвардия и от влиятелни фигури, близки до върховното ръководство, което гарантира институционална устойчивост на режима.
Табаков обясни още, че операцията срещу върховния лидер е изисквала сложна координация и използване на различни разузнавателни методи - сателитно наблюдение, прихващане на комуникации и потвърждение от източник на място.
"Най-важният елемент при подобни операции е наличието на човек на място, който може да потвърди местоположението на целта. Това е ключово за верификацията на информацията", подчерта той.
Според Табаков Иран няма реалистичен шанс да спечели директно военен конфликт със САЩ, но може да постигне друга форма на успех.
"Единствената реалистична победа за Техеран е оцеляването на режима и увеличаването на цената, която Съединените щати трябва да платят - както във военен, така и в политически и икономически план", обясни той.
По думите му именно това обяснява стратегията на Иран да извършва ограничени, но постоянни удари, вместо масирана атака, която би изчерпала бързо военните му ресурси.
След него думата взе Димитър Кацърков, който коментира вътрешната стабилност на иранския режим и възможността за вътрешни сътресения.
"На този етап няма категорични индикации, че режимът е загубил контрол върху страната. Въпреки ударите и ликвидирането на ключови фигури, военните структури продължават да функционират", заяви той.
Кацърков отбеляза, че макар в Иран да има сериозно недоволство и протести през последните години, това не означава автоматично, че режимът ще се срине.
"Около 20% от населението продължава да подкрепя режима - Русия и Китай не се намесват пряко - независимо дали по идеологически причини, или поради зависимост от държавата. Това е достатъчна база за поддържане на властта", посочи експертът.
И двамата анализатори подчертаха, че прави впечатление липсата на пряка намеса от страна на Русия и Китай, въпреки стратегическите им отношения с Иран.
Според тях това показва, че нито една от тези държави не е готова да рискува пряк военен конфликт със САЩ в защита на Техеран.
В същото време конфликтът може да има косвени икономически ползи за Русия, ако доведе до повишаване на цените на петрола.
Кацърков подчерта, че е важно да се следи дали арабските държави ще се включат по-активно, особено след атаките срещу цели в региона и американски бази.
"За държави като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства един отслабен Иран е по-предпочитан от хаотичен Иран, който може да дестабилизира целия регион", обясни той.
По отношение на Европа експертите отбелязаха, че рискът от масова бежанска вълна от Иран остава ограничен.
"Иран е различен случай. Голяма част от населението не иска да напуска страната, а по-скоро да промени системата отвътре", каза Кацърков.
В заключение двамата анализатори бяха категорични, че основният въпрос не е дали Иран може да спечели конфликта, а дали режимът ще успее да оцелее.
Според тях изходът ще зависи от комбинация от военен натиск, вътрешнополитическа стабилност и международна реакция през следващите седмици и месеци.
