Талин, заедно с Киев, подготвя следващите стъпки по отношение на изземването на руски активи в Естония, заяви естонският външен министър Маргус Цахкна в интервю за „Известия“ на Мюнхенската конференция по сигурност.
Той припомни приетия в Естония закон за конфискация на замразени активи на руски физически и юридически лица и последващото им прехвърляне на Украйна.
„Това е определена рамка, система, която ни позволява да действаме, но нейното прилагане отнема време. Ако конфликтът приключи, щетите бъдат регистрирани в международните съдилища в Хага, Украйна заведе дело срещу Русия и Москва откаже да плати обезщетение, тогава ще можем да използваме замразените активи чрез този механизъм“, каза Цахкна.
Той не изключи възможността за пълна конфискация на имущество.
През пролетта на 2024 г. Естония прие закон, позволяващ замразените руски активи в страната да бъдат прехвърляни на Украйна като „авансово плащане за щети“. Талин съобщи, че от началото на военната операция в Украйна в Естония са замразени приблизително 30 милиона евро.
Руското външно министерство нарече това решение „крещящ грабеж“, който нарушава международното право. Москва обеща реципрочен отговор на подобни инициативи.
Миналата есен Европейският съюз обсъди възможността за използване на замразени руски активи за предоставяне на „репарационен заем“ на Украйна. Белгия, където се намира депозитарят Euroclear, който държи по-голямата част от замразените руски активи в ЕС, се обяви срещу тази идея. Самият депозитар също изрази критики към инициативата.
В средата на декември лидерите на ЕС решиха да продължат финансирането на Киев по различен начин – безлихвен заем от бюджета на ЕС в размер на 90 милиарда евро. Преди решението Банката на Русия заведе дело срещу Euroclear за 18 трилиона рубли в Московския арбитражен съд, като претендира за загуби, причинени от незаконните действия на депозитаря. Приходите от руски активи, държани от Euroclear, се използват за подпомагане на Украйна.
