Пълномащабната руска инвазия в Украйна, отнела стотици хиляди животи и принудила милиони да напуснат домовете си, предизвика дълбока трансформация в Европа - икономическа, военна и политическа. Това посочва агенция Bloomberg в обширен аналитичен материал.
Икономическа трансформация
Войната доведе до рязък скок в цените на енергоносителите след прекъсването на достъпа до руски природен газ. Най-силно засегнати се оказаха енергоемките индустрии, включително химическата промишленост. Европейските държави бяха принудени бързо да изграждат нова инфраструктура и да пренасочват доставки на енергийни ресурси.
Търговските връзки с Русия, които оцеляха дори през Студената война, по всяка вероятност няма да се възстановят до предвоенното си равнище.
"Това вече не е въпрос на марж на печалба или съкращаване на инвестиции. Това е въпрос на оцеляване", заяви председателят на управителния съвет на SKW Stickstoffwerke Piesteritz GmbH Петер Цингър.
Преход към "режим на отбрана"
Европа премина в ускорен режим на превъоръжаване след десетилетия на относително съкращаване на военните бюджети. Страните членки на НАТО се договориха да насочват до 5% от БВП за отбрана.
След десетилетия неутралитет Финландия и Швеция се присъединиха към Алианса.
Германия се превърна в ключов играч, одобрявайки рекордни военни договори на стойност 50 млрд. евро и предприемайки стъпки за възстановяване на военната служба.
"Най-голямата промяна е, че Европа се събуди и премина в режим на отбрана на широк фронт", заяви изпълнителният вицепрезидент на ЕС по технологичния суверенитет, сигурността и демокрацията Хена Вирккунен.
Промяна във възприятието за Русия
Според анализа на Bloomberg в Европа са се разсеяли илюзиите за Русия като стратегически партньор. Все повече европейски лидери разглеждат Москва като държава с имперски амбиции, готова да използва сила за постигане на целите си.
Предупрежденията на източноевропейските страни - особено на Полша и балтийските държави - придобиха по-голяма тежест, а хибридните атаки и дезинформационните кампании засилиха усещането за заплаха.
"Русия е най-голямата държава в света по територия и остава имперски експанзионистичен проект", коментира бившият говорител на НАТО Оана Лунгеску.
Европейската перспектива
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте наскоро иронизира темповете на руското настъпление в Украйна, определяйки ги като "шокиращи по отношение на загубите" и сравнявайки напредъка с "градински охлюв".
Същевременно европейските държави започнаха да обсъждат варианти за по-голяма стратегическа автономия, включително в ядрената сфера, на фона на опасения за бъдещата надеждност на американския "ядрен чадър". В момента единствените страни в Европа с ядрено оръжие са Франция и Великобритания.
Според анализа войната в Украйна е ускорила процеси, които иначе биха отнели десетилетия - от енергийното отделяне от Русия до дълбока трансформация на европейската отбранителна политика и стратегическо мислене.
