Германия търси нови стратегически съюзи, защото САЩ явно вече не са сред надеждните партньори. Затова пък страните от Меркосур, Индия, а сега явно и тези от Персийския залив имат огромен потенциал, както заяви канцлерът Фридрих Мерц.
ЕС най-накрая разбра какво трябва да се направи
Изгубено беше доста време, докато се осъзнае този факт. Но ето, че сега ЕС и Германия вече правят първите стъпки и преминават от външна политика, базираща се на ценности, към курс, базиращ се на интереси. В това отношение са определени три задачи: ЕС трябва да е способен да се защитава самостоятелно; той се нуждае от по-голяма независимост от САЩ; а за това е необходима силна и конкурентоспособна икономика.
ЕС най-накрая разбра какво е важно за него самия и започна да взима правилни стратегически решения. Общността вече се изправя на крака, а германският канцлер е изпълнен с решимост да поеме лидерската роля в този процес. На неформалната среща на държавните и правителствени ръководители от Общността на 12 февруари Фридрих Мерц смята да инициира следващите крачки по този път. Девизът на канцлера гласи: повишаване на конкурентоспособността като ключ към по-голямо геополитическо влияние.
В Германия нещата не вървят добре
Само че у дома - в Германия, нещата вървят доста по-зле. Мерц е наясно, че успехите във вътрешната политика са основна предпоставка за това ЕС да успее да осъществи планирания кардинален обрат. И това засяга всяка една държава членка на Общността, но в особено голяма степен - Германия, най-силната европейска икономика.
Германската икономика трябва най-после да започне отново да расте. През 2025 година ФРГ зае последното място по ръст на БВП сред развитите индустриални държави. През декември фалитите на германски фирми достигнаха най-високото ниво за последните 11 години, а броят на безработните надмина 3 милиона.
Половинчати мерки вместо решителни реформи
Всичко това е добре известно и на канцлера Мерц. Само че така и не се забелязва някакъв голям и решителен пробив или пък програма за развитие за периода до 2030 година. Първо се говореше, че германците щели да почувстват положителните промени в резултат на работата на новото правителство още през миналото лято, после се заговори за "есента на реформите", а сега вече за "2026-а като година на реформи". Но веднага след като идеята за сериозни промени в Германия беше изказана, тя просто изпадна от дневния ред. Начинът, по който партията на канцлера ХДС обявява своите позиции пред обществеността, е с аматьорски характер.
Според ХДС и Мерц германците трябва да работят повече, а хората, работещи на непълен работен ден, да станат по-малко. Освен това издаването на болнични по телефона трябва да се прекрати, а стоматологичните услуги да бъдат извадени от каталога за плащания на здравните каси. Всички тези предложения бяха издигнати през януари 2026, но нищо от тях не бе вградено в цялостна и по-широка програма за реформи. Тези идеи изглеждат като набор от половинчати мерки, които не са докрай обмислени и доведени до логичен завършек.
Към всичко това се добавя и фактът, че социалдемократите (ГСДП), които са партньор в управляващата коалиция заедно с ХДС/ХСС, се държат така, сякаш са в опозиция, а не част от правителството. ГСДП заявява, че няма да допусне демонтажа на социалната държава в Германия и действа, водена от принципа, че е нужно да предотврати "най-лошото". Социалдемократите са убедени, че реформите не бива да причиняват болка, нито пък да отнемат нещо от някого. С други думи: те са за запазване на статуквото. Но подобен път няма как да отведе напред нито управляващата коалиция, нито канцлера Мерц.
Всичко, което едва започне да се обсъжда, а след това потъва в безкрайни дебати, изглежда крайно незначително. Няма го големия и решителен скок, който е нужен на страната. Необходимо е нещо по-голямо от някакви дребни корекции. Специалният фонд в размер на 500 милиарда евро, одобрен от Бундестага по предложение на правителството преди почти година, "изчезна", без да даде ефект. А той трябваше да изиграе ролята на основен инструмент за обновяване на овехтялата инфраструктура на Германия. Възможно е в отделни области да се случва нещо, но очакваният мащабен пробив, който да повлече след себе си цялата германска икономика, така и не се състоя.
Вътрешнополитически Мерц е изложен на огромен натиск. Да, това също играе сериозна роля, защото канцлерът е силно обезпокоен от факта, че орязването на разходите за социални нужди може да донесе нов прилив на гласове на дяснопопулистката "Алтернатива за Германия". Тази година се провеждат избори в пет федерални провинции, а в две от тях АзГ може и да дойде на власт.
Мерц е длъжен да започне да действа
Мерц вече осъзна, че на международно равнище ЕС е длъжен да стане по-независим от САЩ. Сега е длъжен да разбере и това: че на национално ниво само програма за по-решителни реформи би могла да спре възхода на "Алтернатива за Германия". А такава програма все още няма. Тя обаче е необходима още сега – през 2026 година, за да се постигне сложният баланс между социалната държава, международната конкурентоспособност на ФРГ и новия световен ред.
Фридрих Мерц го знае много добре. Но това, че е запознат с проблема, не е достатъчно – той е длъжен най-сетне да започне да действа по съответен начин. И не бива да подценява избирателите. Повечето германци много отдавна са разбрали, че страната се нуждае от промени.
Защото е ясно, че няма как да спреш промените по света. Никой няма да чака Германия да си напише домашната работа. Китай наскоро обяви, че готви настъпление на германския автомобилен пазар със своите по-евтини електромобили. Илон Мъск пък иска да пренесе своите центрове за данни в космоса. Ако Германия и ЕС не искат да изостанат от всички развития по света, е крайно време да започнат да действат.
Автор: Дирк Емерих
