Нова порция от т.нар. „файлове на Епстийн“ хвърля допълнителна светлина върху тъмните зависимости в най-висшите кръгове на глобалния елит. Министерството на правосъдието на САЩ публикува над 3 милиона документа, свързани с делото на американския финансист Джефри Епстийн, признат за виновен за трафик на хора и починал в затвора през 2019 г., предава Фокус.
Публикацията е изготвена на базата на материали на РБК-Украйна, както и на разследвания на The New York Times, Washington Post, Kyiv Independent и Daily Mail.
Документите разкриват изключително широка мрежа от контакти на Епстийн, обхващаща политици, бизнесмени и публични фигури от САЩ, Европа и Близкия изток. Сред споменатите имена са бившият президент на САЩ Бил Клинтън, британският принц Андрю, бившият премиер на Израел Ехуд Барак, бившият финансов министър на САЩ Лари Самърс, съоснователят на Microsoft Бил Гейтс, както и други влиятелни фигури. В документите фигурира и името на княз Кирил Сакскобургготски. Появява се и името на украинския президент Володимир Зеленски.
Географията на мрежата, описана в досиетата, е мащабна – жени от Русия, Украйна, Беларус, държави от ЕС, Африка, както и България. Украйна е спомената конкретно чрез градовете Лвов, Киев и Одеса.
Особено внимание документите отделят на Русия, която според редица анализатори е играла ключова роля в системата на Епстийн. Съществуват предположения, че мрежата е могла да бъде използвана за т.нар. „медени капани“ – събиране на компромати и влияние върху влиятелни фигури. Според източници на Daily Mail в британските служби, става дума за една от най-мащабните подобни операции в световен мащаб.
Самото споменаване на дадено лице в досиетата не означава автоматично участие в престъпление, но показва обхвата на контактите и социалната среда, в която Епстийн е оперирал.
Сред иззетите материали има копия на паспорти, визи и лични документи на жени от Русия, Украйна, Литва, Чехия, Мароко, Италия и Южна Африка. Към тях са прикачени детайлни описания - възраст, ръст, тегло, визов статут – както и бележки от типа „1000 долара за момиче“. Финансовите отчети показват над 4700 транзакции за периода 2003–2007 г., основно към жени от Русия, Беларус и Туркменистан.
Документите съдържат и подробна кореспонденция, свързана с Украйна. През 2017 г. Епстийн е водил активен обмен на писма с украинската артдилърка Анастасия Сироученко, нейния счетоводител и брокер, във връзка с покупката и използването на сграда в Лвов. В други материали се споменават пътувания, визи и логистика, свързани с Киев и Одеса, включително контакти с моделни агенции и хотели.
В писма от 2012–2013 г. се обсъждат киевски агенции, описвани като „най-добрите“, както и контакти с лица, предлагащи достъп до стотици момичета за модната индустрия. Одеса фигурира основно като логистичен пункт при планиране на международни пътувания.
В по-широкия контекст документите показват, че Украйна е имала по-скоро второстепенно място в мрежата, докато Русия е заемала централна роля - както като източник на жени, така и като потенциален инструмент за влияние чрез компромати.
Макар публикуваните материали да не дават отговор на всички въпроси, те ясно очертават мащаба, продължителността и дълбокото проникване на системата, изградена от Епстийн, в световните финансови, политически и културни среди. В украинския контекст обаче остава ключовият въпрос - какви лостове за влияние е имала или все още има Русия чрез контактите около Епстийн.
