В Европа нарастват опасенията, че бавният и сложен процес по уреждане на войната в Украйна може с времето да загуби приоритета си за Съединените щати. Това отбелязва коментаторът Financial Times Гидеон Рахман в анализ, посветен на първите от началото на войната тристранни преговори между Русия, Украйна и САЩ, проведени в Абу Даби миналия петък и събота.
По думите на Рахман разговорите са показали, че Вашингтон е успял да се утвърди в ролята на медиатор - безпристрастен посредник между двете воюващи страни, а не като страна, която подкрепя едната от тях. Според него през последните седмици опасенията сред европейските политици, че администрацията на САЩ проявява прекалено голяма симпатия към Кремъл, са започнали да отслабват.
Страховете, че руският президент Владимир Путин би могъл да повлияе сериозно върху позицията на Вашингтон по време на срещи със специалния пратеник Стив Уиткоф в Москва, все още не са напълно разсеяни. В същото време, отбелязва Рахман, в Европа отдават признание на усилията на втория американски преговарящ - зетя на президента Доналд Тръмп, Джаред Кушнер, когото възприемат като сериозен и добросъвестен посредник.
Според анализа на FT, Европа и САЩ имат потенциала да се допълват, а не да си пречат в мирния процес: европейските държави могат да осигуряват финансова и военна подкрепа за Украйна, докато Съединените щати поддържат отворени каналите за комуникация с Кремъл.
Основното безпокойство в Европа вече не е, че администрацията на Тръмп може да "предаде" Украйна - страх, който доминираше по-рано, а че Вашингтон може да загуби търпение и да отклони вниманието си от мирния процес. Според Рахман преговорите напредват бавно и вероятно ще изискват още много време и политически ресурс, докато върху президента Тръмп ще нараства натискът от други вътрешни и външнополитически проблеми.
Макар да е поставено началото на реален мирен процес - при това в навечерието на четвъртата годишнина от пълномащабното руско нахлуване в Украйна - съществува реална възможност бойните действия да продължат и след още една година, заключава Рахман.
