Френското правителство оцеля днес при два вота на недоверие заради решението на правителството да прокара частта за приходите от бюджета за 2026 г., без да даде последната дума на Националното събрание, предаде Ройтерс, съобщи БТА.
Общо 269 депутати гласуваха "за" вота на недоверие, иницииран от крайнолявата партия "Непокорна Франция" заедно със "Зелените" и комунистите, при необходими 288 гласа за сваляне на правителството. Още по-малко депутати - 142, подкрепиха втория вот на недоверие, внесен от крайната десница.
Френският премиер Себастиен Льокорню заяви днес, че е прибягва до чл. 49 т. 3 от конституцията, за да прокара в парламента частта за разходите от бюджета за 2026 г. - стъпка, която вероятно ще доведе до още вотове на недоверие.
Правителството на френския президент Еманюел Макрон ще трябва да заобиколи парламента след месеци на преговори, които не доведоха до бюджет с умерен дефицит, който да мине през долната камара на парламента, където нито една партия не разполага с абсолютно мнозинство. Поради разногласия за бюджета Макрон изгуби две правителства и се изправи пред политически сътресения, почти невиждани от създаването на Петата република през 1958 г.
Разчитайки на удължен по спешност бюджет от миналата година, за да продължи да работи, Льокорню направи по-рано този месец отстъпки в последния момент, за да постигне споразумение със социалистите да не свалят правителството, ако то прибегне до използване на извънредни конституционни правомощия.
Лидерката на крайната десница Марин Льо Пен каза, че политическите съперници на правителството, които подкрепиха Льокорню при вота на недоверие, ще платят за това на следващите избори, включително на местните избори през март и на президентските избори през 2027 г.
"Не си мислете, че никой не ви гледа. Французите ви виждат и те ще ви накарат да си платите за това пред избирателните урни", каза Льо Пен пред депутатите преди вота и добави: "Не само заради (бюджетното) кръвопускане, които им причинявате, но също и заради унизителните средства, който използвате".
Льокорню заяви, че бюджетният дефицит няма да надхвърли 5% от БВП - спад спрямо 5,4% през миналата година, но все пак доста по-висок от прага на Европейския съюз от 3%. Френското правителство очаква целият бюджет да бъде окончателно одобрен през първата половина на следващия месец, каза негов служител.
