The New York Times: Мирното споразумение на Тръмп се сблъсква със суровата реалност

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който активно насърчава преговорите между Украйна и Русия, все по-често се сблъсква с реалността, която затруднява постигането на бързо мирно споразумение. Въпреки заявленията на Белия дом за "определен напредък“, ключовите въпроси – преди всичко гаранциите за сигурността на Украйна – остават нерешени, пише The New York Times, цитиран от Фокус.

Няколко часа преди срещата на Тръмп с президента на Украйна Володимир Зеленски в резиденцията Мар-а-Лаго, министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров фактически постави под съмнение смисъла на тези преговори. Той заяви, че Москва никога няма да се съгласи с разполагането на европейски войски в Украйна – един от централните елементи на плана за сигурност на Киев.

"Ако европейците се появят, те ще станат законна мишена", заяви Лавров, коментирайки възможното присъствие на сили на ЕС за възпиране на нова агресия от страна на РФ и контрол на демилитаризираната зона.

Твърдата реторика на Кремъл подчерта основния проблем на преговорите: Русия все още не е направила никакви отстъпки. Преговорите с участието на САЩ засега са фокусирани предимно върху това, на какви компромиси е готова Украйна и какво може да предложи Вашингтон в замяна. Според американски официални лица Владимир Путин само очертава "червени линии", настоявайки, в частност, за по-нататъшни териториални претенции.

Въпреки това, след разговора си с Путин в неделя, Тръмп отново заяви, че руският лидер е "готов за мир". Въпреки това, нито един от ключовите западни съюзници не подкрепи публично тази оценка.

Най-трудният въпрос остава дългосрочното сдържане на Русия. Зеленски настоява, че предложеният 20-точков план предвижда за Украйна гаранции за сигурност, "подобни на член 5 от НАТО", т.е. задължение на САЩ да защитят Украйна в случай на ново нападение.

Тръмп обаче избягва такива формулировки. Той също така се сблъсква с вътрешна политическа съпротива: значителна част от републиканците, включително вицепрезидентът Джей Ди Венс, се противопоставят на всякакви ангажименти, които могат да въвлекат САЩ във война за Украйна.

Друг елемент от стратегията на Тръмп е постигането на "стратегическа стабилност" с Русия. Според него това означава не само контрол над ядрените рискове, но и нормализиране на дипломатическите и икономическите отношения. Такъв сценарий предвижда отмяна на санкциите, възстановяване на търговията и връщане на Русия в западната икономическа орбита.

Европейските лидери и част от американския политически елит наричат тези идеи "наивни и опасни, докато Путин е на власт".

В края на годината Тръмп и Зеленски се оказаха в ситуация, която още преди няколко месеца беше трудно да си представим: на масата има подробни мирни предложения, а самият Тръмп признава, че бързо решение няма да има. "Няма крайни срокове“, заяви той, като на практика се отказа от предишните си обещания да приключи войната "за един ден".

Бившият служител на Съвета за национална сигурност на САЩ Томас Греъм отбелязва, че въпреки критиките, самият факт на преговорите стана възможен едва след като през февруари Тръмп възстанови директния диалог с Путин:

"Контурите на окончателното уреждане са видими, дори и двете страни да го отричат категорично".

В същото време ключовите въпроси остават без отговор: готова ли е Русия на реални компромиси, ще се съгласи ли на демилитаризирана зона и какво точно САЩ са готови да гарантират на Украйна в случай на нова агресия. Именно тези решения в крайна сметка ще определят дали настоящата дипломация ще бъде пътят към мира.