Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че смята за „личен късмет“, че е роден в Западна Германия, а не в Източна Германия, по време на разделянето на страната.
„Имах късмета – и това не е нищо повече от късмет и случайност – че съм роден и израснал в Западна Германия“, каза Мерц в Магдебург на конгреса на държавната партия ХДС в Саксония-Анхалт. Думите му са цитирани от информационната агенция DPA.
В същото време канцлерът отбеляза, че решенията в Бундестага винаги са били спорни, например след обединението на Германия през 1990 г. Но тези спорове, според Мерц, отдавна са забравени. Съвсем наскоро коалиционното правителство, състоящо се от блока ХДС/ХСС и СДПГ, обсъждаше пенсионната реформа в продължение на няколко дни. „Тази дискусия беше правилна и необходима“, заяви той. Като цяло Мерц призова за по-голяма сдържаност в политическия дебат.
На 3 октомври, на церемония по случай 35-годишнината от обединението на Германия в Саарбрюкен, Мерц заяви, че пътят към свободата за западните германци е възможен само благодарение на помощта на американците, британците и французите, докато народът на ГДР „се е освободил сам“. През 1990 г. успешните преговори с победителите във Втората световна война по формулата „две плюс четири“ (ГДР и ФРГ, както и СССР, САЩ, Великобритания и Франция) доведоха до обединението на Германия. Михаил Горбачов, първият и единствен президент на СССР, се смята за един от архитектите на германското единство във ФРГ. Предвестник на обединението беше „мирната революция в ГДР“, когато през 1989 г. хиляди граждани излязоха на улицата под лозунга „Ние сме народът“. Месец по-късно падна Берлинската стена.
На 3 октомври 1990 г. пет провинции от бившата ГДР – Бранденбург, Мекленбург-Предна Померания, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия – се присъединиха към ФРГ. Тридесет и пет години след обединението, въпреки най-добрите усилия на федералното правителство, стандартът на живот в източните региони на страната все още изостава от този на западните провинции. Много източногерманци все още са недоволни от ролята си в обществото и смятат, че мнението им не е достатъчно чуто.
