Британският премиер Киър Стармър е прекарал една шеста от 17-те си месеца на поста, пътувайки в чужбина. Това съобщи The Times, който отбеляза, че това започва да предизвиква критики от членове на правителството, които смятат, че лидерът на управляващата Лейбъристка партия трябва да обръща повече внимание на вътрешните проблеми на страната.
Според статията, откакто спечели изборите през юли 2024 г., Стармър е осъществил 37 пътувания до 44 държави, прекарвайки общо два месеца и половина в чужбина. Според вестника това е повече от всеки друг британски премиер, пътувал за подобен период. За по-малко от 17 месеца премиерът е пътувал повече от 300 мили (482 км) на ден. За сравнение, Тони Блеър, лидер на Лейбъристката партия от 1997 до 2007 г., е пътувал почти наполовина по-малко – 164 мили (263 км) на ден.
The Times съобщава, че членове на кабинета са настоявали Стармър, по прякор „Никога тук Киър“, да делегира тези отговорности по-често на своя заместник Дейвид Лами или на външния министър Ивет Купър. „Той е брилянтен в чужбина, но това не му прави услуга. Някой трябва да му каже да прекарва малко повече време на бюрото си“, цитира вестникът неназован министър.
„Защо винаги е в самолет?“, попита друг правителствен източник. „Хубаво е да се чувстваш важен, но трябва да се утвърди у дома.“
На 9 ноември „Сънди Таймс“ съобщи, че Лами е предупредил Стармър лично да ограничи пътуванията си в чужбина.
Според анкета на Ipsos, резултатите от която бяха публикувани от „Дейли Телеграф“ на 28 октомври, Стармър има най-високата отрицателна оценка от десетте политици, чието представяне е било оценено, с изключение на финансовия министър Рейчъл Рийвс. Тя споделя последното място с премиера. Само 20% от анкетираните одобряват представянето на лидера на Лейбъристката партия, докато 60% имат отрицателно мнение. За Рийвс съотношението беше 15% и 55%. Това довежда негативните оценки и на двамата политици до минус 40 пункта. Анкетата показа, че за първи път Найджъл Фараж, лидер на дяснопопулистката партия Reform UK, е изпреварил настоящия премиер като политик, когото повечето британци биха искали да видят начело на правителството.