По-малко от 50 километра делят сръбската Ядарска долина от босненската планина Майевица. Тези два региона са свързани от две неща - залежите на литий и страха от индустриално разрушение.
И в двете страни минни компании вече се опитат да се доберат до лития, а в същото време граждански движения им се противопоставят.
Защо толкова активисти са против лития?
Литият е един от най-търсените метали в света и често се нарича "бяло злато" заради ключовото му значение за възобновяема енергия, която използва литиеви батерии. Но колкото и да е важен литият за енергийния преход, активистите предупреждават, че добивът му може да унищожи екосистемите и да навреди на човешкото здраве.
Една от причините за това е, че той изисква използването на химикали като сярна киселина, които могат да замърсят почвата, водата и въздуха. През 2021 г. сръбски учени установиха, че проучвателните сондажи в Сърбия вече са замърсили почвата. Те предупредиха, че токсините, пренасяни от подпочвените и повърхностните води, могат да преминат националните граници.
Съпротивата на Сърбия постига резултати
В Сърбия кампанията срещу добива на литий започна през септември 2019 г., когато местният политик Драган Караджич научава за плановете за добив на ценния метал на заседание на общинския съвет. Набързо свиканото гражданско събрание привлича 300 души и поставя началото на съпротивата срещу добива на литий.
Кампанията бързо се разпространи в 22 села в региона, известен като житницата на Сърбия поради огромните си селскостопански добиви. В кампанията се включват редица групи. Повечето членове на движението "Няма да се предадем, Ядар" са от аграрното селище Горне Неделице в Сърбия.
Те прекарват пет години в анализиране на екологични доклади, проучване на разрешителни, картографиране на земи, предназначени за добив на литий, и наблюдение на хора, които считат за подозрителни посетители от други градове в селото си. Друга група на име "Марш от река Дрина" твърди, че добивът на литий "би унищожил процъфтяващи села , разрушил земеделски земи, обработвани от поколения, и застрашил райони, богати на културно наследство и защитена дива природа". "Имахме срещи с компанията [Rio Tinto]", казва Златко Коканович от "Няма да се предадем, Ядар". "Когато ги притискахме, те просто свиваха рамене. Казваха, че ще направят всичко възможно, за да отговорят на стандартите."
Онова, което започва като местна съпротива, не след дълго стига до столицата Белград. Сръбската академия на науките публикува доклад, в който стига до извода, че мините за литий биха навредили на околната среда. Популярни личности в страната започват да коментират въпроса, който стига и до парламента в Белград през октомври 2024 г. През 2022 г. в Сърбия се събират активисти от Великобритания, Аржентина, Испания, Чили, Португалия и Германия, за да се обявят против добива на литий в страната.
Тази борба на ниво местни общности дава резултати: тя води не само до раждането на общоевропейско движение срещу добива на литий, но и до временно спиране на добива в Сърбия . Англо-австралийската компания Rio Tinto не инвестира в повече земя, а инфраструктурните ѝ проекти са в застой. Това обаче не означава, че минната компания или сръбското правителство са се отказали.
И в Босна се борят срещу добива на литий
И от другата страна на границата - в Босна и Херцеговина , активисти се борят с чуждестранните компании, които искат да добиват литий, но засега не са оповестили точно какви са плановете им.
Активистите в Босна работят съвместно със сръбските си колеги. "От години обменяме информация с колеги от Сърбия и се учим от техния пример", казва Тихомир Дакич от Центъра за околна среда. "Сега участваме в едни и същи срещи и заедно се застъпваме за опазването на околната среда, дори и в далечни градове като Берлин и Брюксел."
Мнозина в Босна се опасяват, че плодородните земеделски земи в регионите Семберия и Посавина и екосистемите, като тази на Дрина, могат да пострадат. Предприятието в Майевица ще се намира само на 13 километра от централния босненски град Тузла, което ще го превърне в първата литиева мина в света, разположена в непосредствена близост до градски център.
Активистите, които се борят срещу тези планове, са от всички етнически общности в Босна и Херцеговина. Казват, че тази кауза е заличила всякакви разделения, които от години тормозят региона . Дори религиозните институции се присъединяват към борбата против добива на литий - например сръбският православен свещеник от Босна Фотие Сладойевич.
Активистите и от двете страни на границата са обединени
Въпреки това гражданското общество както в Сърбия, така и в Босна, се сблъсква с огромни препятствия, чиято цел е да маргинализират местните гласове. През 2022 г. Република Сръбска, сръбската единица в Босна и Херцеговина, прие закон за геоложки проучвания, който отне правомощията на местните общности да вземат решения по такива въпроси. Активистите твърдят, че тази промяна в законодателството е проправила пътя на чуждестранните компании да получат концесии без съответния контрол.
Успехът на активистите в Сърбия даде тласък на съратниците им в Босна. Все пак остава въпросът дали този импулс ще бъде краткотраен, тъй като развитието от двете страни на река Дрина зависи до голяма степен от политическата ситуация в двете страни. Тяхното движение обаче вече е преминало границата и е обединено в борбата си за каузата.
Автори: Саня Кляич | Драган Максимович
