Генерал Залужни: Украйна никога няма да се съгласи на капитулация, маскирана като мирни споразумения

Бившият главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна и настоящ посланик на Украйна във Великобритания Валери Залужни в статия за The New York Post уверява, че Киев няма да се съгласи на капитулация, маскирана като мирни споразумения, пише Фокус.

Според него справедливото разрешение на конфликта с Русия ще бъде възстановяването на териториалната цялост и "наказанието" на Москва. Освен това Киев трябва да получи гаранции, че "никой агресор от Москва повече няма да застрашава Европа", смята той.

Всеки друг изход Залужни счете за "най-малко предателство" не само към украинците, но и към принципите, осигуряващи "сигурност и свобода". Украйна ще продължи да се бори, посочва бившият главнокомандващ ВСУ.

"Нашата сила се състои не само в нашите войници, но и в яснотата на нашата цел: мир чрез победа, а не илюзия", пише Залужни.

Хенри Кисинджър някога е написал, че най-тежкото бреме на един държавник е да взима решения без достатъчно време или информация, при което всяка грешка е необратима. Научих тази истина не само на бойното поле, но и на масата за преговори.

След десетилетия в униформа, през 2019 г. се записах в Академията "Острох“, за да изучавам международни отношения. Мислех, че това ще бъде почивка от войната, но вместо това открих друго бойно поле – дипломацията – където думите са оръжия, а решителността е фронтовата линия.

Силните флангове са важни в държавното управление, както и във войната. Когато те се срутят, врагът ще се възползва от отворената възможност. Докато Украйна защитава своето съществуване, ние се сблъскваме с противник, който разглежда дипломацията не като диалог, а като естествено продължение на военните си усилия. Руските преговарящи, подобно на генералите си, се борят да изтощят, объркат и разделят. Целта им не е мир, а отлагане; не е компромис в търсене на споразумение, а завоевание чрез измама.

Украйна се бори за оцеляване от 11 години. И все пак, дори и сега, някои в Запада ни призовават да преговаряме с хората, които дойдоха да ни убият. Те забравят две прости истини. Първо, залогът не е само съдбата на Украйна, а и сигурността на Европа. Второ, всеки "мир“ с Москва, който възнаграждава агресията, е покана за нови войни. Кремъл говори за преговори само когато усеща натиск и само за да спечели време. Мирът по руски условия не е мир – той е капитулация.

Ето защо призивите за бързо сключване на всеобхватно мирно споразумение са опасно преждевременни. Истинският мир не може да бъде постигнат с подписването на документи, докато руски ракети убиват цивилни граждани. Това ще отнеме време, сила и непоколебимо разбиране с кого имаме работа.

Така наречената дипломация на Русия е смъртоносна оръжейна система, наследена от СССР. Тя е създадена не за да разрешава конфликти, а за да ги манипулира. За да я разберем, трябва да изучим нейните архитекти. Андрей Громико, съветски външен министър в продължение на повече от 40 години, овладява изкуството на преговорите като психологически инструмент

Както обяснява украинският генерал и дипломат Валери Залужни, Русия превръща дипломацията в капан чрез "тактиката на изтощението“.

Логична битка. Западните дипломати го наричат "г-н Не" с основателна причина. Неговата мисия е да бави, изтощава и доминира разговора, докато другата страна не се предаде. Всяка пауза е тактическа. Всяка реч е тест за издръжливост.

Тази традиция продължава и днес в лицето на Сергей Лавров. Наблюдавайте го на всеки международен форум: дълги монолози, избирателни цитати, безкрайни отклонения, целящи да замъглят фактите и да отвлекат вниманието. Това е "тактиката на изтощението“. Целта е да се направи дискусията толкова объркваща, че истината да загуби смисъл, а моралната яснота да избледнее. Лавров, подобно на Громико преди него, въплъщава съветското наследство на преговорите като театър – представление на властта, целящо да забави отчетността.

Кисинджър отбелязва, че съветската дипломация съчетава максимални изисквания с минимални отстъпки. Целта никога не е била да се постигне споразумение, а да се легитимират постиженията на Кремъл и да се изискват още. Съвременна Русия е адаптирала това към ерата на пропагандата. Дезинформацията играе ролята, която някога е играла идеологията. Същите навици продължават: отричане, забавяне и заблуждаване, докато в чужбина настъпи умора, а у дома нарасне цинизмът.

Всяка среща с руски официални лица следва познат модел. Първо, те заливат масата с лъжи и ненужни подробности, принуждавайки опонентите да прекарват часове в коригиране на лъжи. Второ, те прибягват до морален релативизъм – обвинявайки опонента точно в това, което те самите правят: колониализъм, лицемерие или двойни стандарти. Трето, те представят агресията като реакция, окупацията като защита и геноцида като самоотбрана. Това е цинично обръщане на ценностите, изчислено да парализира демократичните общества.

Разбирането на този метод е от жизненоважно значение не само за украинските дипломати, но и за всички, които имат отношения с Москва. Преговорите с Русия не са разговор, а състезание на волята.

Руснаците тестват издръжливостта, експлоатират емпатията и тълкуват всеки жест на добра воля като слабост. Единственият език, който Кремъл уважава, е последователността, подкрепена от сила.

За Украйна дипломацията по време на война е станала толкова важна, колкото и военната стратегия. От първите дни на пълномащабната инвазия украинските офицери и дипломати работят рамо до рамо, за да осигурят подкрепа, оръжия и санкции. На бойното поле яснотата на мисията определя победата. На масата за преговори това прави яснотата на принципите. И двете изискват издръжливост, дисциплина и единство.

Ето защо Украйна трябва да обучава своите преговарящи със същата строгост, с която обучава своите войници. Подготовката, психологическата устойчивост и познаването на методите на противника са от съществено значение. Трябва да предвиждаме манипулациите, да устояваме на умората и да запазваме инициативата. Както и в боя, не можем да позволим на Русия да диктува темпото или условията. Нашата задача е да разобличаваме лъжите на Москва, а не да се приспособяваме към тях.

Това изисква да се разбере не само какво твърди Русия, но и как го заявява. "Методът Громико“ разчита на безкрайни словесни излияния, за да прикрие агресията като разумна. Съвременният руски подход добавя към това и пост-истинската пропаганда. Западът трябва да спре да бърка това с истински преговори. Всеки час, прекаран в дебати с руски пратеници, които нямат мандат за компромис, е час, откраднат от защитата на свободата.

Историята ни дава уроци. През 1973 г., след години на изтощителни преговори, са подписани мирните споразумения за Виетнам. Преговорите са продължили пет години – 68 срещи между Хенри Кисинджър и неговия северновиетнамски колега. Мирът е настъпил едва когато военният баланс на място се е променил, а не защото самите преговори са го довели до това. Урокът е ясен: дипломацията успява само когато е подкрепена от сила.

Днес руското външно министерство действа като продължение на военната машина на страната. То печели време за превъоръжаване, разпространява лъжи, за да раздели съюзите, и използва международните институции като щит за агресията си. Пратениците на Москва блокират резолюции, отслабват санкциите и се представят за посредници, докато армията им атакува цивилни граждани.

Украйна не отхвърля мира. Ние отхвърляме капитулацията, маскирана като мир. Справедливото уреждане на конфликта трябва да възстанови териториалната ни цялост, да гарантира отговорност за военните престъпления и да гарантира, че никой агресор никога повече няма да заплашва Европа от Москва. Всичко по-малко от това би било предателство не само към украинците, но и към принципите, които пазят свободния свят сигурен и свободен.

Украйна ще се бори на всички фронтове – военен, политически и дипломатически – докато справедливостта и сигурността не бъдат възстановени. Няма да позволим изтощението да замести убеждението ни, нито лъжите да подкопаят истината. Силата ни се крие не само в нашите войници, но и в яснотата на нашата цел: мир чрез победа, а не чрез илюзии.