От сърдечни пристъпи и топлинни удари до психични проблеми и разпространение на тропически болести - климатичната криза заплашва все повече хора по целия свят, предупреждава нов доклад.
Автори на Lancet Countdown Report са 128 водещи учени. Те стигат до извода, че последствията от повишаването на глобалните температури никога не са били по-опасни за човешкото здраве.
"Тазгодишната оценка на състоянието на здравето рисува мрачна и неоспорима картина на опустошителните вреди за здравето във всички краища на света", обяви Марина Романело, изпълнителен директор на независимата международна изследователска група Lancet Countdown и професор в Университетския колеж в Лондон.
Според анализа горещините отнемат живота на над половин милион души всяка година, което представлява увеличение с 23 процента на смъртните случаи, причинявани от глобалното затопляне спрямо 1990-те години. През 2024 година димът от горските пожари е убил рекордните 154 000 души, а замърсяването на въздуха от изгарянето на изкопаеми горива убива 2,5 милиона души всяка година, се посочва още в доклада.
Здравословните рискове са се увеличили през последната година
"Това са милиони ненужни смъртни случаи всяка година, защото продължаваме да разчитаме на изкопаеми горива, защото бавим необходимите мерки срещу климатичните промени и защото не сме склонни да се адаптираме към неизбежното изменение на климата", казва Марина Романело.
Докладът на Lancet Countdown се счита за признат индикатор за научните връзки между здравето и глобалното затопляне. Те стават все по-силно изразени, тъй като климатичните промени, предизвикани от изгарянето на въглища, нефт и газ, продължават да причиняват опустошения по цялата планета.
Миналата година беше най-топлата в историята и нивата на CO2 в атмосферата достигнаха нови върхове. Това доведе дотам, че средностатистическият човек преживя рекордните 16 допълнителни дни с високи температури, които застрашават здравето – пряко следствие от климатичните промени. За най-уязвимите групи в обществото, като бебета и хора над 65 години, този брой се увеличи до 20 допълнителни дни с горещи вълни.
Според доклада 13 от 20 индикатора, които представляват рискове за човешкото здраве, са се увеличили значително през изминалата година. Най-тревожният аспект е, че почти всички индикатори се движат в грешната посока, казва Романело.
Климатичните промени засилват екстремните метеорологични явления, които стават все по-чести и интензивни по целия свят.
Вълните от горещини, които са най-смъртоносната форма на екстремни метеорологични явления, могат да прегреят тялото, да натоварят жизненоважни органи и да затруднят съня. Наводненията пък могат да причинят замърсяване на питейната вода и да благоприятстват разпространението на инфекции, а сушите унищожават реколтите и задълбочават проблема с недохранването и глада. Димът от горските пожари, които през 2024 година изгориха площ, по-голяма от територията на Индия, уврежда белите дробове, сърцето и дори бебетата в утробата.
Вследствие на бедствия, свързани с климатичните условия, прекъсването на електрозахранването и повредената инфраструктура може да се стигне и до затрудняване на достъпа до медицински грижи и консумативи. Според Романело, повечето от хората, засегнати от екстремни климатични условия по целия свят, нямат здравна застраховка, което ги прави още по-уязвими по отношение на рисковете за здравето.
Щети за стотици милиарди долари
Тези рискове не само костват човешки животи, но имат и икономически измерения, тъй като недостигът на вода или храна и катастрофалните санитарни условия след бедствия струват стотици милиарди долари годишно. Само екстремната жега ще струва повече от един трилион долара през 2024 година (приблизително 1% от глобалния икономически продукт) поради загуба на работна ръка от болести и отсъствия.
Комарите, кърлежите и пясъчните мухи, някои от които пренасят смъртоносни инфекциозни болести, също се разпространяват в повече региони с повишаването на температурите. Наскоро за първи път бяха установени комари в Исландия, което изследователите свързват с климатичните промени. Тъй като по-топлите температури създават нови местообитания за насекоми, броят на хората, заразени с денга, малария, лайшманиоза и други болести, се увеличава в световен мащаб.
През 2024 година е регистриран рекорден брой случаи на денга по целия свят – над 7,6 милиона. "Знаем, че климатичните промени допринасят за разпространението на болестта", казва Романело. Според доклада средният потенциал за предаване на денга в световен мащаб е нараснал с 49% от 1950-те години насам.
Последици за психичното здраве
Климатичните промени увеличават риска и от психични заболявания. Когато човек преживее екстремно климатично събитие като горски пожар, ураган, мусон, тайфун или екстремни наводнения, това може да доведе до посттравматично стресово разстройство, казва Джени Милър, изпълнителен директор на американската неправителствена организация Global Climate and Health Alliance.
Но и лошите реколти поради суша, недостиг на вода или загуба на работна ръка вследствие на заболявания могат да предизвикат тревожност и да доведат пряко или косвено до психични проблеми. Според доклада това се утежнява от липсата на сън заради прекалено горещите нощи.
Предотвратяване на заболявания и смъртни случаи
Авторите на доклада призовават за три ключови мерки за смекчаване на последиците от климатичната криза върху здравето.
Първо, трябва да се разшири използването на възобновяеми енергийни източници, за да се ограничи повишаването на глобалните температури. Чистата енергия, която преживя бум през последните години, е допринесла за намаляване на замърсяването на въздуха и е предотвратила над 160 000 смъртни случая между 2010 и 2022, според Романело.
Мерките за адаптиране към климатичните промени, като например привеждането на жилищните сгради и публичната инфраструктура в съответствие с екстремните климатични условия, също трябва да бъдат ускорени. И накрая, според учените, глобалните системи за здравеопазване спешно трябва да бъдат адаптирани и оборудвани, за да се справят с допълнителните предизвикателства, пред които ни изправят климатичните промени.
Автор: Тим Шауенберг
