Плановете за среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Будапеща пораждат надежди за мир, но и тревоги от ново разпределение на силите в Европа. Предложените идеи за прекратяване на войната включват болезнени компромиси за Украйна и поставят на изпитание устоите на НАТО и западното единство.
Русия контролира повече от 116 000 квадратни километра - или над 19% от територията на Украйна - площ, малко по-малка от половината на Обединеното кралство, според данни на руските военни.
Москва заявява, че Крим (анексиран през 2014 г.), Донецка и Луганска области - заедно известни като Донбас, както и Запорожка и Херсонска области - вече са законна част от Руската федерация.
Три източника, запознати с мисленето в Кремъл, посочват, че след августовската среща между Путин и Тръмп, руският лидер е настоял украинските сили да се изтеглят от териториите в Донецка област, които все още контролират - около 20%, или приблизително 5300 кв. км.
Това е по-малко от първоначалното му искане през 2024 г., когато Москва настоя Киев да се откаже от целия Донбас, както и от Херсонска и Запорожка области - общо почти 20 000 кв. км.
Крим, предаден на Украйна през 1954 г. от съветския лидер Никита Хрушчов, е признат като част от Русия само от Сирия, Северна Корея и Никарагуа. Путин обвинява западните държави в двойни стандарти, тъй като те признаха Косово за независима държава през 2008 г. - въпреки възраженията на Русия и Сърбия.
Какво се очаква от НАТО?
Едно от основните условия на Путин за прекратяване на войната е писмено обещание от западните лидери, че НАТО няма повече да се разширява на изток.
На срещата на върха в Букурещ през 2008 г. лидерите на НАТО приеха, че Украйна и Грузия един ден ще станат членове. През 2019 г. Украйна дори измени конституцията си, като в нея беше вписано, че страната се стреми към пълноправно членство в НАТО и ЕС.
Тръмп вече е заявил, че подкрепата на САЩ за украинското членство в НАТО е една от причините за войната, и е дал да се разбере, че Украйна няма да стане член.
Русия настоява за писмено споразумение за НАТО, тъй като Путин смята, че Москва е била подведена от САЩ след падането на Берлинската стена през 1989 г., когато тогавашният държавен секретар Джеймс Бейкър уверил съветския лидер Михаил Горбачов, че НАТО "няма да се разширява на изток".
НАТО обаче твърди, че всяка държава сама решава дали иска да се присъедини към алианса.
Русия многократно е предлагала нова архитектура за сигурност в Европа, изразявайки недоволство от доминацията на НАТО на континента след Студената война. Европейските дипломати са отхвърлили тези предложения, определяйки ги като продължение на двеста годишни руски опити за влияние върху европейските дела.
Как биха изглеждали гаранциите за сигурност на Украйна?
Украйна настоява за гаранции, че няма да бъде нападната отново, но Западът се опасява да не се ангажира с нещо, което би могло да го въвлече в бъдеща война с Русия - държавата с най-големия ядрен арсенал в света.
По време на преговорите в Истанбул през април 2022 г. двете страни почти постигнаха проектоспоразумение, според което Украйна би приела постоянен неутрален статут, а в замяна щеше да получи международни гаранции за сигурност от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - Великобритания, Китай, Франция, Русия и САЩ.
Москва посочва този модел като възможна основа за бъдещо споразумение.
Киев и европейските му съюзници обаче твърдят, че Русия не е надежден гарант.
Русия освен това настоява за ограничения върху украинските въоръжени сили и за защита на рускоезичното население и вярващите, които се числят към Украинската православна църква, доскоро част от Московската патриаршия.
Търговски перспективи и замразени активи
След разговора си с Путин в четвъртък, Тръмп спомена възможността за възобновяване на търговията между САЩ и Русия, ако бъде постигнат мир.
Мнозина във Вашингтон са обезпокоени от "партньорството без ограничения" между Путин и китайския лидер Си Дзинпин и предлагат да се потърси сближаване между Москва и Вашингтон.
Особено важно за Русия би било възстановяването на достъпа до долара в международните разплащания и повторното отваряне на западните финансови институции за руски капитали.
Европейските държави обмислят как да използват около 210 милиарда евро от замразените руски държавни активи за отбраната и възстановяването на Украйна.
Москва от своя страна твърди, че изземването на тези средства би било кражба, която би подкопала доверието в еврото като резервна валута и би предизвикала години на съдебни дела и ответни мерки. Русия е предложила част от парите да се използват за възстановяване на контролираните от нея украински територии.
Децата
Първата дама на САЩ Мелания Тръмп заяви, че е успяла да установи директна комуникация с Путин относно репатрирането на украински деца, които са попаднали под руски контрол по време на войната.
