Това корабокрушение е най-тежкото в европейската следвоенна история: в нощта на 28 септември 1994 година при буря в Балтийско море фериботът "Естония" потъва на път от Талин към Стокхолм. До днес истинската причина за катастрофата не е известна. Около нея витаят слухове и предположения, тъй като има редица несъответствия, пише АРД.
При катастрофата умират 852 души, но много от труповете не са извадени. Останките на ферибота са на 80 метра под водата на около 35 км югоизточно от финландския остров Утьо. Мястото се приема официално като гробище.
Година след корабокрушението правителствата на околните държави Швеция, Естония и Финландия подписват споразумение за забрана на гмурканията около останките на "Естония" - за да не се смущава покоя на мъртвите. Междувременно има планове за изваждане на потъналия кораб с бетонен саркофаг, но те отпадат заради протестите на близките на мъртвите и поради опасения, че следващи разследвания могат да затруднят идентифицирането на причината за катастрофата. "Естония" продължава да лежи на дъното на морето.
Място за тренировки на руските военни
Очевидно обаче на останките периодически се правят неразрешени посещения: проучвания на германските медии WDR, NDR и "Зюддойче Цайтунг" са установили, че НАТО разполага със сведения за използването на останките от "Естония" като място за тренировки от страна на Русия - за подводни операции, а вероятно и за укритие на шпионска техника.
Според разследването на германските медии много от държавите членки на НАТО имат информации, съгласно които преди няколко години по останките от ферибота са били разположени технически уреди, които могат да направляват изключително прецизно подводни дронове и роботи. Западните разузнавателни кръгове предполагат, че руски военни части са развивали активна дейност там.
Освен това съществува подозрението, че Русия би могла да използва тази забранена зона насред Балтийско море, за да крие там собственото си сензорно оборудване, чрез което би могла да записват т.нар. сигнатури на военни кораби и подводници на НАТО, т.е. техните специфични шумове и други характеристики.
Позицията на Русия е агресивна
Местоположението на останките в Балтийско море между Швеция, Финландия и балтийските страни е идеална за тайното събиране на този вид информация, казват военни експерти, цитирани от АРД. Освен това Русия може да действа там необезпокоявано, тъй като е наложена официална забрана за гмуркане. Предимство е и това, че поставените по кораба уреди почти не правят впечатление и могат да бъдат монтирани устойчиво - за разлика от условията по пясъчното морско дъно.
В отговор на журналистическите питания Финландия и Естония заявяват, че заедно със съюзниците съвместно наблюдават много точно случващото се в Балтийско море и заключенията им са, че Русия е заела по-агресивна позиция от началото на войната си срещу Украйна насам.
ГУГИ - руското тайнствено управление
За такъв подводен шпионаж, какъвто се предполага, че се осъществява на останките на "Естония", в Русия отговаря Главното управление за дълбоководни изследвания, известно с абревиатурата ГУГИ.
Това тънещо в тайнственост управление съществува вероятно от 1960-те години и не е подчинено на Военноморския флот, а директно на Министерството на отбраната. Сред неговите задачи са шпионажите и саботажите под вода, например проучванията на критична инфраструктура като подводни кабели и тръбопроводи на европейските държави, пише АРД.
ГУГИ разполага с флот от специални кораби, които официално са декларирани като изследователски и са снабдени с оборудване като мини подводници, подводни роботи, мощни сонари и скенери, за да могат да шпионират под вода. Към този т.нар. "академичен флот" се числи и корабът "Янтар", смятан в кръговете на НАТО за един от най-важните шпионски кораби на Русия.
Една от задачите на ГУГИ е и записването на специфичните шумове, издавани от противниковите кораби, особено подводниците. За тази цел се използват сензорни системи като подводни микрофони (хидрофони), които при пълна секретност се инсталират в регионите, в които се предполага движение на съответните плавателни съдове. В НАТО смятат, че Русия използва за тези цели не само мними изследователски кораби като "Янтар", но и подводници, цивилни кораби - рибарски или товарни, както и подводни дронове.
АРД припомня в публикацията си и скорошното разследване за тайната подводна система за наблюдение "Хармония", с която Русия защитава ядрените си оръжия в Арктика, за чието изграждане руснаците са използвали най-модерни западни технологии.
Докато обаче "Хармония" е широко разклонена подводна система за предупреждение в руски води, според западни експерти по сигурността, се счита за сигурно, че подобни, макар и по-малко обширни системи за шпионаж са инсталирани от Русия и на други места в световните океани - вероятно и на останките от кораба "Естония".
Проучванията на германските медии са установили, че в Балтийско море още преди години са били намирани подводни сензори, при това не отделни уреди, а цели системи.
Информацията по въпроса обаче не е много: в началото на 2024 Литва официално съобщи, че в района на Куршската пясъчна коса е бил открит хидроакустичен сонар от руски тип, дори бе разпространена снимка на сонара, който очевидно вече не фукционира. Сведенията от Литва гласят, че подобни находки е имало години по-рано не само там, но и в Латвия, Великобритания и Ирландия.
Автори: Катарина Бюс (ARD), Антониус Кемпман (ARD), Свен Ломан (ARD), Мерлин Менце (ARD), Алис Песавенто (ARD), Бенедикт Щрунц (NDR), Петра Блум (ARD), Флориан Фладе (WDR), Мануел Бевардер (WDR/NDR)
