От европейска гледна точка това беше много удобно. Украинците се сражават и умират, а европейците изпращат пари и оръжия. Така можеше да продължи дълго време. Но всяка война е динамична, а това важи с пълна сила за случващото се в Украйна, пише "Нойе Цюрхер цайтунг", цитиран от БТА.
Напоследък, обаче, конфликтът за първи път се разпростира на територията на НАТО и показва, че удобното разделение на зона на военни действия и мирна зона е фикция. Граждански и военни летища в Германия и Дания стават мишени на дронове с неизвестен произход. В Полша вече няма съмнение кой е отговорен за прелитанията: Русия. Няма съмнение и за намерението. Един дрон може да е случаен, но цял рояк е умишлен.
Путин ще дестабилизира и плаши Европа. ЕС реагира на провокациите по най-добрия възможен за него начин. Той раздухва проблема. Гръмко обявената "стена от дронове", ако изобщо бъде реализирана, няма да бъде солидна крепост, а по-скоро швейцарско сирене. Тя ще се състои основно от дупки. Южноевропейците не искат да участват, а на север военната бюрокрация и гъстата мрежа от правила забавят доставките, отбелязва вестникът.
Във всеки случай основната загриженост не трябва да бъде насочена към дроновете. Те са само още един признак за развитие, в края на което може да се стигне до голяма война и в Западна Европа. Преиграването на ужасяващите сценарии е първата стъпка към предотвратяването им.
Путин знае защо се цели точно в Германия
Путин преследва две цели. Той иска Украйна да се превърне във васална държава и да унищожи НАТО, посочва "Нойе Цюрхер цайтунг".
Разбира се, владетелят на Кремъл знае, че не може да спечели дълга конвенционална война срещу обединения алианс. Затова се опитва да раздели НАТО политически. Не е случайно, че е избрал Германия, Дания и Полша за провокациите с дронове. В абсолютни числа Германия е най-големият поддръжник на Киев в ЕС. Измерено по брутния вътрешен продукт, никоя друга страна не харчи толкова пари за помощ за Украйна, колкото Дания. Полша отдавна предупреждава последователно за руската заплаха и никоя друга страна не се въоръжава толкова мощно. В същото време страната е най-важният логистичен център за западните доставки за Украйна, отбелязва вестникът.
Руският сигнал е недвусмислен: колкото повече помагате на Украйна, толкова повече се излагате на опасност. В Източна Германия, където доминира проруската партия "Алтернатива за германия"(АзГ), това послание попада на плодородна почва. Путин се опитва да посее раздор в НАТО. В основата си алиансът е стъпил на обещанието "един за всички, всички за един". Ако една страна бъде нападната, съгласно член 5 от Договора за НАТО тя може да разчита на помощта на всички останали членове. Освен това Америка, като основател и най-важен член, гарантира, че няма да изостави съюзниците си.
Но член 5 никога не е трябвало да се доказва в Европа в случай на криза. През октомври 1961 г. в Берлин американски танкове се изправиха срещу съветски танкове на чекпойнт "Чарли". Но нито един изстрел не беше произведен. Биха ли защитили САЩ Западен Берлин и биха ли поели риска от трета световна война? Никой не знае. Путин иска да се възползва от тази двусмисленост в алианса.
Никога условията за това не са били по-благоприятни. Тръмп се колебае между изявления в подкрепа на алианса и остри коментари. Въпреки че европейците се възмущават от непостоянството на президента на САЩ, тяхната позиция е също толкова амбивалентна, посочва "Нойе Цюрхер цайтунг".
Би ли влязла Германия във война, ако Москва окупира малка ивица земя в Балтийския регион и заплаши с използване на ядрени оръжия? Ако алтернативата е отстъпка или ядрена война, не само германците биха се замислили.
Кремъл може да разчита, че Русия ще действа по-решително и ще приеме по-големи жертви. Контролът над конфликта – т.нар. доминиране на ескалацията – е в неговите ръце. Той решава докъде да стигне. Както сега в Украйна. Ако Путин види, че мечтата на живота му – да унищожи НАТО и с това да изгони САЩ от Европа – е на една ръка разстояние, той няма да се ограничи с приключение в Балтийските държави.
Германия е водещата сила в Европа и в същото време е изключително уязвима. Нейната противовъздушна отбрана е практически несъществуваща. Тя не разполага с ракети със среден обсег за ответен удар, да не говорим за ядрени оръжия за възпиране. При ракетна атака срещу Хамбург Берлин няма да може да се противопостави на ядрената сила Русия. Всичко това звучи много нереалистично. Ако обаче преди пет години някой беше предсказал, че дрон на летището в Мюнхен ще предизвика голямо вълнение в ЕС, той щеше да бъде наречен луд. Същата съдба би сполетяла и този, който би твърдял, че след анексирането на Крим Путин ще нападне и цяла Украйна, отбелязва "Нойе Цюрхер цайтунг".
Ситуацията със сигурността е толкова нестабилна, че трябва да се обмисли докрай заплахата. Само лекомислените хора вземат предвид само вероятността от конфликт. Също толкова важни са и максималните щети, които той може да нанесе.
Няма причина за паника, но…
Ядрените сили Франция и Великобритания са по-добре защитени срещу ядрен шантаж, но не са неуязвими.
Ако руският Северноморски флот проведе конвенционална атака срещу пристанището на атомните подводници във Фалейн, Шотландия, Лондон ще бъде изправен пред същата дилема: капитулация или риск от ядрена война.
Великобритания е съкратила разходите за въоръжените си сили точно както континентална Европа. Когато липсват противовъздушни системи, самолети или фрегати и с това средства за адекватна реакция, ядрените оръжия са единствената алтернатива. Никой не трябва да изключва възможността, че притиснат в ъгъла министър-председател ще даде заповед за ответен удар.
Ако конфликтът не започне с голям взрив, а по-скоро хибридно, с постепенно нарастваща интензивност, това не е много по-добре. Може неволно да се стигне до ситуация, в която остават само лоши варианти. Ако се разгледа потенциалът за ескалация стъпка по стъпка, ядрената война вече не изглежда толкова невъзможна, колкото изглежда днес.
Това не е паника, а трезво изчисление, както беше основата на всяко планиране по време на първата Студена война. Когато през юни Стокхолмският международен институт за изследване на мира (СИПРИ/SIPRI) публикува годишната си оценка на състоянието на въоръженията, разоръжаването и международната сигурност, в нея беше отбелязано, че почти всички от деветте държави, притежаващи ядрено оръжие – САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел – продължават интензивните си програми за ядрена модернизация през 2024 г., като модернизираха съществуващите оръжия и добавиха по-нови версии.
От общия глобален инвентар от приблизително 12 241 бойни глави през януари 2025 г., около 9614 са били във военни запаси за потенциална употреба. Приблизително 3912 от тези бойни глави са били разположени на ракети и самолети, а останалите са били в хранилища. Около 2100 от разположените бойни глави са били в състояние на висока оперативна готовност на балистични ракети. Почти всички тези бойни глави са принадлежали на Русия или САЩ, но Китай може би сега също държи бойни глави на ракети в мирно време.
След края на Студената война, постепенното демонтиране на бойни глави от Русия и САЩ обикновено изпреварваше разполагането на нови бойни глави, което доведе до общо годишно намаление на световните арсенали от ядрени оръжия. Тази тенденция вероятно ще се обърне през следващите години, тъй като темпът на демонтиране се забавя, докато разполагането на нови ядрени оръжия се ускорява, посочва СИПРИ. "Ерата на намаляване на броя на ядрените оръжия в света, която продължи от края на Студената война, е към своя край", каза Ханс М. Кристенсен, старши сътрудник в Програмата за оръжия за масово унищожение на СИПРИ и директор на Проекта за ядрена информация във Федерацията на американските учени (ФАУ/FAS).
"Вместо това наблюдаваме ясна тенденция за нарастващи ядрени арсенали, изострена ядрена реторика и изоставяне на споразуменията за контрол върху оръжията." При Русия и САЩ, които заедно притежават около 90% от всички ядрени оръжия, изглежда, че размерите на съответните им военни арсенали (т.е. използваеми бойни глави) са останали относително стабилни през 2024 г., но и двете държави изпълняват обширни програми за модернизация, които биха могли да увеличат размера и разнообразието на техните арсенали в бъдеще, посочва СИПРИ.
Ако не бъде постигнато ново споразумение за ограничаване на запасите им, броят на бойните глави, които те разполагат на стратегически ракети, вероятно ще се увеличи след изтичането на двустранния Договор от 2010 г. за мерки за по-нататъшно намаляване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (нов СТАРТ) през февруари 2026 г., предупреждава шведският институт.
СИПРИ изчисли, че Китай вече разполага с поне 600 ядрени бойни глави. Ядреният арсенал на Китай нараства по-бързо от този на която и да е друга страна, с около 100 нови бойни глави годишно от 2023 г. насам. До януари 2025 г. Китай е завършил или е бил близо до завършване на около 350 нови силози за междуконтинентални балистични ракети (МБР) в три големи пустинни полета в северната част на страната и три планински района на изток.
Севернокорейският лидер Ким Чен-ун разпореди в края на септември всички ресурси на страната му да бъдат използвани в подкрепа на ядрената ѝ програма, за да бъдат защитени националния суверенитет и сигурност, съобщи севернокорейската новинарска агенция КЦТА, цитирана от Ройтерс.
ООН не вижда изпълнение на обещанията за разоръжаване
На 26 септември, когато се отбелязва Международният ден за пълно премахване на ядрените оръжия, в ООН беше отчетена продължаващата заплаха от надпреварата във въоръжаването с ядрени оръжия.
Обещанията за разоръжаване обаче все още не са изпълнени. "Ядрените оръжия продължават да заплашват нашия свят“, заяви Кортни Ратрей, шеф на кабинета на генералния секретар на световната организация, изразявайки становището на шефа си Антонио Гутериш: "И въпреки десетилетия на обещания, заплахата се ускорява и развива." Той припомни на присъстващите опустошението, причинено от атомната бомбардировка на Япония през 1945 г. от САЩ.
Ратрей също така предупреди, че "като сомнамбули" се впускаме в по-сложна, непредсказуема и дори по-опасна надпревара за ядрено въоръжаване. "Новите технологии и новите области на конфликти са премахнали възможността за грешки", каза Ратрей, имайки предвид киберпространството и космическото пространство, както и на технологии като хиперзвукови ракети и дълбоководни дронове, които увеличават риска от ескалация и грешни преценки.
Европа не е научила нищо от миналото си
Европа се намира в същото затруднено положение като през 50-те години на миналия век.
Тогава САЩ се бяха разоръжила драстично, докато европейците се концентрираха върху възстановяването. Западът не би могъл да се защити по конвенционален начин срещу съветска атака.
Затова НАТО можеше да използва само най-грубите средства. Тя заплашваше да отговори дори на ограничена атака с ядрен удар.
Тази доктрина, наречена "масивно отмъщение", беше неправдоподобна, защото алиансът, точно както и днес, не би отворил веднага вратите към ядрения ад. Едва през 1967 г. алиансът премина към "гъвкава реакция", за да отговоря на заплахата постепенно. Ядрените оръжия бяха само крайна мярка. Основата се състоеше от конвенционално въоръжаване, не на последно място благодарение на създадения през 1955 г. Бундесвер.
Но се стигна до абсурд, посочва "Нойе Цюрхер цайтунг".
След разпадането на Съветския съюз Западна Европа умишлено разруши своите въоръжени сили. Сега Москва отново е силна и призракът на "масивното отмъщение" отново броди. Срещу фалшивите алтернативи и фатализма помага само разумът. Путин преследва политически цели, затова му е достатъчно Русия да изглежда превъзхождаща във военно отношение. Само това му осигурява достатъчен потенциал за заплахи. Войната в Украйна някой ден ще приключи, но заплахата няма да спре. Сега да мислим немислимото и да се въоръжаваме конвенционално е най-добрата застраховка срещу всеки шантаж и всяка ескалация, отбелязва "Нойе Цюрхер цайтунг". До атомния Армагедон…
