Заради плодородните почви, обширните обработваеми площи и утвърденото ѝ място на световните пазари, наричат Украйна „житница на света“. С 41,3 милиона хектара земеделска земя, две трети от която е чернозем – най-плодородната почва в света, страната постига висока производителност на културите с минимално използване на торове, напояване, работна ръка и тежки машини.
Излишъкът от зърно на Украйна е изхранвал и Руската империя, и Съветския съюз, а след независимостта на страната, обявена през 1991 година, Украйна се превърна в основен доставчик на храни за света, особено за Близкия изток, Северна Африка и Азия.
Преди инвазията на Русия през февруари 2022 г., селското стопанство на Украйна осигуряваше близо 24 милиарда евро приходи от експорт или 41% от общия износ на страната, сочат данни на американското Министерство на земеделието. Последиците от войната обаче са опустошителни - както за икономиката на нападнатата страна, така и за глобалната продоволствена сигурност.Русия завзе големи площи украинска обработваема земя, а руската морска блокада, ракетните удари и мините в Черно море спряха почти всички превози по основния експортен маршрут на Украйна. Обемът на износа се срина с над 90% в началото на 2022 г. в сравнение със същия период на предходната година, което доведе до скок в цените на хранителните продукти в световен мащаб и задълбочаване на кризата с глада в страните, зависими от украинския внос.
Войната доведе до спад в износа на зърно
Преди руската инвазия Украйна осигуряваше около 8% от световния износ на пшеница, 13% от износа на царевица и 12% от износа на ечемик. Тя доставяше и 40-50% от слънчогледовото олио в света, казва за ДВ Наталия Шпигоцка от инвестиционната компания Dragon Capital със седалище в Киев. „По-ниските доставки на зърнени култури и несигурността относно перспективите за търговското корабоплаване в Черно море повишиха силно международните цени на зърнените култури до 345 евро за тон, което се отрази на достъпността на основните хранителни продукти в целия свят“, посочва тя.
Нападението срещу Украйна доведе до спад с 29% в производството на зърно през 2022/23 г., а руската окупация, мините и недостигът на работна ръка направиха така, че 22% от обработваемите площи остават незасяти. Кремъл беше обвинен, че използва продоволствената сигурност като оръжие: през първите две години от войната над 300 селскостопански обекта прекратиха работа заради руските атаки, а само през 2022 г. бяха откраднати над 500 000 тона зърно. Едва през август същата година украинските въоръжени сили успяха да отблъснат руския Черноморски флот, използвайки морски дронове и западни противокорабни ракети. Особено тежък удар за Кремъл беше потопяването на крайцера „Москва“. Една година по-късно световните цени на зърнените култури се стабилизираха около нивата им отпреди войната.
Русия наскоро засили атаките си срещу украинските пристанища на Черно море.Черноморската зърнена инициатива, която стартира през юли 2022 г., отвори отново три от украинските пристанища, което позволи износ на 33 милиона тона зърно от Украйна до юли 2023 година. А през така наречените „коридори за солидарност“ на Европейския съюз през Полша, Румъния и България (включително с кораби по река Дунав) почти половината от наличното украинско зърно за износ стигна до Европа - въпреки блокадата от страна на Русия. Всички тези усилия увеличиха износа на Украйна до 64 милиона тона през 2023/24 г. (около 75% от нивата отпреди войната), което се отрази стабилизиращо на глобалната продоволствена сигурност.
Украйна има решаващ принос за изхранването на страни от Африка
През септември обаче Украйна отбеляза спад от 38% в износа на аграрни продукти в сравнение със същия месец на миналата година, отчасти в резултат на засилените удари на Русия по черноморските пристанища. Превозите през украинското пристанище Одеса са намалели с почти една трета, според Украинската зърнена асоциация.
Прогнозата за целия сезон 2025/26 не е особено оптимистична, очаква се реколтата от зърно в Украйна да спадне с 10% до около 51 милиона тона – отново поради причини, свързани с продължаващата война.
Експерти все пак отбелязват, че приносът на Украйна остава от решаващо значение за света: нейният износ е като спасително въже за много региони в света с несигурно продоволствено снабдяване. В този смисъл Украйна запълва празнини, които не са по силите на никого другиго в такъв мащаб. Един пример: през 2023 година Световната програма на ООН по прехраната е закупила 80% от зърното си от Украйна за изхранването на около 400 милиона души в разкъсваните от войни Йемен и Етиопия, както и в други страни.
Войната не е единственият фактор
Освен войната, която досега е нанесла на Украйна загуби от над 80 милиарда долара, има и други препятствия. Около 20% от населението на Украйна, около 7,3 милиона души, все още страдат от недостиг на храна. Не са осигурени напълно необходимите за възстановяване на селскостопанската инфраструктура на Украйна 55,5 милиарда долара. Цените на земята, особено на селскостопанската земя, са се повишили рязко през последните две години.
Ограниченията на ЕС за вноса на някои украински селскостопански продукти, наложени през 2024 г., породиха напрежение между Киев и някои страни от ЕС като Полша, Словакия и Унгария, тъй като вносът от Украйна е сериозна конкуренция за техните местни производители и води до свръхпредлагане на пазара.
Земеделските производители рискуват живота си
„Украинските фермери в близост до фронтовата линия се натъкват на противопехотни мини, търпят загуби от унищожени напоителни системи и нападения с дронове и ракети“, казва за ДВ Наталия Шпигоцка от Dragon Capital. „Въпреки това те осигуряват продоволствена сигурност в страната и доставят зърнени храни, масла и протеини на световните пазари, преодолявайки изключителни трудности.“
Въпреки многото предизвикателства, Украйна продължава да изпълнява ролята си на „житница на Европа“. Но за да нахрани милиони нуждаещи се хора по целия свят, войната трябва да спре и да бъде наложен траен мир - наред с мерки за гарантиране на реколтите и за стимулиране на търговията.
Автор: Ник Мартин
