След като в началото на септември 19 безпилотни летателни апарата от територията на Украйна и Беларус навлязоха във въздушното пространство на Полша, бяха вдигнати полски, шведски и нидерландски изтребители, които свалиха три безпилотни летателни апарата.
Премиерът на Полша Доналд Туск приложи член 4 от договора на НАТО, което доведе до официални консултации за взаимна отбрана, пише The Times, цитиран от Фокус.
Изданието отбелязва, че въпреки началото на операция "Източен страж“ след този инцидент, чиято цел е да укрепи потенциала на НАТО по руската граница, все още са налице отделни случаи на нарушаване на въздушното пространство на други страни от безпилотни летателни апарати.
В статията се посочва, че са регистрирани 54 подозрителни или провокативни случая на наблюдение на летателни апарати в най-малко 13 страни от НАТО, най-често в Германия.
Отбелязва се, че в Германия почти половината от тези случаи са били в близост до летища, а около една четвърт - над военни обекти, полигони и складове за боеприпаси.
Изданието посочва още, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е описала тази вълна като "последователна и ескалираща кампания“ на хибридна война, а германският канцлер Фридрих Мерц директно е обвинил Москва за това.
Бившият руски дипломат Борис Бондарев изразява предположение, че по този начин Владимир Путин се е надявал да пренасочи подкрепата от Украйна. Други правят паралели с това как Китай изпитва решимостта на Тайван, а съществува и хипотеза, че това е било класическо събиране на разузнавателна информация.
Изданието привежда данни, според които повечето от регистрираните 54 случая на наблюдение с помощта на безпилотни самолети са в процес на разследване, като само седем от тях са довели до арести.
Следва да се отбележи, че от момента, в който Полша приложи член 4 от НАТО, са регистрирани най-малко 24 инцидента в близост до летища, 13 в близост до военни обекти и четири в близост до други обекти от критичната инфраструктура.
В същото време някои от тези случаи може да са недоразумения. Например, изданието припомня ситуация, в която любител от Хърватия решил да пусне дрон в близост до летището във Франкфурт и за това му е наложена огромна глоба.
В същото време, както съобщи държавната телевизионна компания NRK, е имало случай, в който при двама граждани на Китай са били открити снимки на важни инфраструктурни обекти, след като в близост до норвежката авиационна база Бардуфос е бил забелязан безпилотен летателен апарат.
По тази причина летищата все повече инвестират в радари, радиосканери и акустични сензори, но все още в значителна степен разчитат на визуално потвърждение за малки самолети.
Европейските правителства реагираха на тези инциденти с повишаване на военната готовност. По-конкретно, НАТО премести своите средства за засичане в Балтийските страни, Германия смекчи правилата за използване на дронове, а шведски и полски войници проведоха съвместни учения по отбрана.
Освен това, експерти от Великобритания по противодействие на дроните бяха изпратени да обучават службите за сигурност в Молдова. Също така беше предложено да се създаде финансирана от ЕС "Стена срещу дронове" от радари и прехващачи.
